Първата част от неиздаван ръкопис на Спиро Гулабчев, в който критикува ръководителите на Македоно-одринската революционна организация. Ръкописът е от периода след Илинденското въстание.
"А да се не ограждаш с цензура и да не преследваш всички противници по убеждение, това ще рече да дадеш възможност на твоите подчинени да мислят и разсъждават самостоятелно относно тук напр., да ли требва да се предпочита един деспотизъм пред други или требва да се насочи борбата въобще против всеки деспотизъм; нещо повече, което е особено важно, това ще рече да им дадеш възможност да почнат да мислят; дали тия наши началници, които знаят само едно да повтарят, като автомати; “заповедано ми е да ти заповедам” или “заповедвам ти да заповедваш” да-ли, аджеба, ни са нужни тия началници и да-ли въобще настоящата организация е целесъобразна и т.н., ред мисли, които са в състояние да “всеят в комитета, раздори и разцепление”...
И главната причина, дето тая организация, макар и почивайки на съвсем лоши основи, не можа с време да се отърси от всичката тая паплач, която й се беше натрапила отначало още – главната причина бе липсата на свестна революционна литература и въобще липсата на всеко желание у началниците да всеват какво-годе съзнание у българите в Македония и Одринско."

Източник: Оригинален източник на ръкописа - Държавна агенция "Архиви"

Автор: Роденият в беломорския град Лерин Спиридон Константинов Гулабчев (1856-1918, София) е общественик, публицист, издател, основател на българския вариант на народничеството - сиромахомилството, един от първите идеолози на анархизма в България.
За повече информация за автора тук

---