Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Дедо Стоян; (Има ли ум, – ще има и напредък.)", Киев, 1885 година
Спиро Гулабчев от Лерин, Егейска Македония - "Дедо Стоян; (Има ли ум, – ще има и напредък.)", Киев, 1885 година


Увеличи
Описание

Един разказ публикуван от Спиро Гулабчев в Киев през 1885 г. с предговор „Нeколко думи върху некои работи от българското правописание“, в който развива идеите си за фонетичен правопис на българския език, който да е по-достъпен за народа и сиромасите.
"Така си е тоа. Аз това нещо съм го забележил не саде между нашите овдешни българи, ама и в Шоплука, и между българите в горната ни България. Чьогул ни е нас българите да видиме нещо хубаво у себе си...един учител лани (миналата година) в града ми казваше, че в горната България сега мнозина учени и недоучени българи имало, които от висооко-тъй гледале на нашите български хора, български песни, селски зборове и др. т. А защо да е така? - Да, за това, защото българинът си мисли, че не можи да има хубави песни, хубави хора, хубави работи и между българите! На българина дай му ти чюжо, той умира за него, ама макар и тоа и най-калпаво да е. Тази е, види се причината, дето и руски думи втикат ли - втикат, в езика ни, когато си имаме свои чисто-български... Ееее! Да знаете колку българи има, дето са се погърчиле, порусиле, посърбиле, понемчиле и повлашиле! Ама защо, ще кажете. - Да затова, защото не си обичат, не си ценат своето българско, а че за де не си развалят интереса, или пък кефа на жената си гъркинка, рускиня, немкиня или влахкиня зарязват и народ български, и език български, пък и името си дури. Малку ли българи има, които от Драган или Вълко са станале на "Драганиди" или "Вълканиди". Малку ли българи има, които са се изпожениле по Сърбия, Влашко и Русия, останале са там и забравили са клетата си Татковина България?! Както щете го речи, братя селяни, ама многу лоши и многу срамни са тези неща за нас българите!...Ами това, дето мнозина наши българи има, които и сега още се казват за гърци, ама макар и една думичка да не знаят по гърцки. Знаете ли колку жално, срамно и тежко ми иди, когато си помисля за тези работи...Ума ли ни е зел Господ, или некоя проклетия ни е хванала нас българите, та още се гнасиме от своя си език, от своята си народност, от всичко що е чисто и хубаво българско?! Другите народи се големеят с таквизите си работи, а пък ние!...


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в беломорския град Лерин Спиридон Константинов Гулабчев (1856-1918, София) е общественик, публицист, издател, основател на българския вариант на народничеството - сиромахомилството, един от първите идеолози на анархизма в България.
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 2603 пъти.