Втората част от неиздаван ръкопис на Спиро Гулабчев, в който обсъжда първия устав и правилник на БМОРК, критикува държанието на Централния комитет на организацията и говори за причините довели до Илинденското въстание.
"Революционната организация в Европейска Турция намира своето начало към средата на (18)90-те години. Недоволството, което се дължеше на абсолютическия режим, все повече и повече растеше и най-после яви се като необходимост революционен македонски комитет, който си постави за цел да организира това недоволство, появи се известния “Български Макед. Одрински Револ. Комитет”. Тая организация, според своя устав и правилник бе и си остава строго българска националистическа. Тя имаше за цел да организира българите в Европейска Турция, та през едно въоръжено всеобщо въстание, да се извоюва свободата на българите в Европейска Турция.
Тая организация бе строго централистична, всичко се съсредоточаваше в ръцете на Ц.К., при всичко че последния се избираше от окръжните ръководители, Ц.К. назначаваше окръжните ръководители, тези пък назначаваха околийските, а последните - селските. Предвиждаше се пълно подчинение на всеки по-долен чин от по-горния; това особено се отнася за обикновените работници; напр. чл. 19 от “Правилника на Бълг. Македон. - Одр. Револ. Комитети” гласи: “Никой работник и под никакъв предлог не може да откаже безнаказано изпълнението на възложената нему от началството длъжност, била тя лека или тежка, в местото или другаде”. Но ето как става приемането на нов член в организацията: чл. 14 от същия “Правилник” гласи: “Нови членове се приемат само по препоръка на стар член и с разрешението на председателя”. чл. 15: “Всеки член при постъпването си в Комитета требва да положи клетва, която гласи: “Заклевам се във верата и честта си, че ще се боря до смърт за свободата на българите в Македония и Одринско, че ще се покорявам безусловно на началството и безпрекословно ще изпълнявам заповедите му; че нема да издам никому нито с дума, нито с дело тайната, с която днес се увенчавам и всичко онова, което от днес нататък ще чуя, видя и разбера по делото. В противен случай, нека бъда убит от едного от другарите с револвера или камата, която тук целувам...”
Мнозина мислят, че това въстание бе предизвикано от неколко ръководящи личности и че то е съвсем “прибързано”. Според мене, това въстание нито бе плод на отделни личности, нито беше прибързано, а то си беше естествена последица, която се обуславяше от елементите, които влизаха в организацията и от тактиката на тая организация. След въстанието повечето македонски революционери, разочаровани се завърнаха в София и започнаха да осъждат Ц.К., че той в съгласие на Окр. ръководители е взел незаконно решение да обяви едно несвоевременно въстание...
Значи въстанието се налагаше, като необходимост; всички по-видни революционери тогава знаеха всичко това и едни явно, други мълчаливо се съгласяваха да се дигне въстание на следната година, а сега дохождат в София и наместо да си признаят, че са недалновидни и несамостойни в своята мисъл и да вземат книжката, за да научат поне занапред нещичко относно това, как става общественото развитие на разните народи – наместо всичко това те свалят от себе си всека отговорност, а стоварят всички криви дърва върху гърба на неколко единици членове от Ц.К. и неколко окръжни ръководители."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в беломорския град Лерин Спиридон Константинов Гулабчев (1856-1918, София) е общественик, публицист, издател, основател на българския вариант на народничеството - сиромахомилството, един от първите идеолози на анархизма в България.
За повече информация за автора тук

---