Офицерът от Българската армия и член на ВМРО и МПО Иван Василев Илчев от Неврокоп, Пиринска Македония за „най-омразният народностен елемент в днешна Югославия“ – сърбите, които „отровени от шовинистичния бацил“ се опитват да представят вековния български град Скопие за „сръбски“.

"„Тук трябва да обърнем внимание на Л. М. Г. и подобните нему, че проста историческа истина за целия свят е, че повече от хиляда години Скопие е смятан като един от главните центрове на българската народност; че този град е съставлявал още в началото на 9-ия век част от Крумовата държава; че тъкмо в Скопие в 1040 година българите се вдигнаха срещу византийската власт, а в 1081 година пламна второто въстание срещу Византия, водено от българския болярин Войтех; че през царуването на сръбския крал Стефан Милутин сърбите успяха да завладеят Скопие и че той и неговите наследници само въз основа на това си прикачиха титлата „цар на България“, без това кратковременно сръбско господство да упражни някакво въздействие върху етническата физиономия на населението, без да оставят каквито и да са паметници, за които говори Л. М. Г.; че Ипекската църква, макар и завзета от сърби, до самото ѝ унищожаване от Фенер, продължаваше да покровителства българите и българската култура там; че Скопие е първият град в Македония, който е поискал, още в 1829 година, от Фенер български владика; че още в 1873 год. в Скопие биде открито българско народно училище; а че в черквите, поменати от сръбския шовинист като сръбски, се водеше нечувана дейност за отхвърлянето на гръцкото духовенство; че благодарение именно на тези паметници, които сърбите и днес се мъчат да унищожават, неутралните и безпристрастни учени са дошли до познанието на обективната истина за българския характер на Скопие и цяла Македония.
Да продължаваме да навеждаме факти, черпени от чужди безпристрастни учени и пътешественици, това значи да изпълним няколко колони от вестника. Но преди да приключим, нека направим една последна бележка, а именно: че колкото и коварна да е тактиката на Титовите сръбски комунисти-шовинисти за денационализиране на македонските българи чрез новоизмислената така наречена „македонска нация“, създаването на този факт иде да покаже пропадането на сръбската денационализаторска политика за прякото посърбяване на македонските българи.
Ние, македонските българи, сме за мирно съжителство с всички балкански народи, включително и сръбския, стига те да се откажат от великосръбските си идеи и ни наричат с правилното ни име. А докато поумнеят, ние ще се борим с всички средства за провалянето на сръбския и други чужди режими в Македония, под каквато форма да се явяват те.
Иван Василев"

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият през 1917 г. в Неврокоп (днес град Гоце Делчев) Иван Василев Илчев е бил офицер от Българската армия и член на ВМРО. В периода 1941-1944 година е един от организаторите на Централния българомакедонски комитет - въоръжено опълчение на българите в Егейска Македония известно и като "Охрана". След завземането на властта от комунистите се спасява от техните преследвания като емигрира в САЩ, където започва да води българската секция на радио "Гласът на Америка". Става член на Македонската патриотична организация, председател е на клона на МПО в Детройт. Работи като съветник на ЦРУ и Държавния департамент на САЩ по въпросите свързани с Македония и България. Пише протестни писма до американски университети, издателства и вестници, които си позволяват да публикуват исторически статии свързани с Македония и идващи от комунистическа Югославия, където сърбо-македонистите активно фалшифицират и лансират нова версия на историята на македонските българи (представяна от македонизма като история на "етничките македонци"). В доклад на ЦРУ от 1953 г. пише, че влиза в САЩ с бащиното си име – Иван Василев. Под това наименование пише и редица статии в органа на МПО – вестник "Македонска Трибуна". Иван Василев Илчев умира на 24 ноември 1995 г. в Сарасота, Флорида от рак на белите дробове на 78 годишна възраст.
За повече информация за "Охрана" тук

---