Михаил Думбалаков от с. Сухо, Лагадинско, Егейска Македония - "Революционерът Костадин (Динката) Иванов Орехчето. Помен за един заслужил син на България", публикувано във в-к "Български юг", год. III, бр. 111, Сер, 5 септември 1944 година Вестникът на Михаил Думбалаков "Български юг" с възпоменателен материал за дееца на ВМОРО Костадин Иванов Орехчето от с. Календра, Серско.
Костадин (Динката) Иванов наречен още с прозвището Орехчето, е роден 1876 год. в с. Календра, Серско. Той раснал през времето, когато македонската революционна идея все повече хващала бунтовния дух и ума не са само на по-събудените българи роби, но и на широките народни слоеве.
Появяването на Гоце Делчев в кукушко, демир-хисарско и серско окончателно определя пътя и на Динката, у чиято къща в Календра революционният вожд, преобразен ту като арнаутин, ту като селянин, често се отбивал да нощува. Към 23-та си годишна възраст Орехчето бил вече един деен заклет бунтовник.
При избиването на трима мъчители арнаути, пазители на чифлика на Акил бей до Кавакли 1901 г. взел участие и Орехчето. Заподозрен от турската власт, той и младата му бременна съпруга Фота били арестувани в серския затвор, гдето нещастната жена престояла 3 месеца, а той повече от година. Въпреки мъченията със спици под ноктите, твърдият революционер не признал нищо нито за себе си, нито пък издал организационни тайни.
Некаква амнистия му повърнала свободата, но от този момент Динката става вече нелегален и ревностен сподвижник на апостола Делчев, разни поръчения на когото често е изпълнявал по селищата на струмската равнина и балкана, ту като местен войвода с чета, ту единично като организатор и проверител на организационното оръжие.
На фаталната дата 21 април Костадин Орехчето се отзовал в състава на Гоцевата чета в с. Баница. Нападението на обградилия селото аскер срещу малобройните хора на войводите Делчев, Г. Градалията и Д. Гощанов заставило революционерите да окажат геройски отпор. След убиването на големия македонски революционен вожд, Орехчето повежда малцината останали живи четници към смърт или освобождение през турския кордон. С бомби те си пробили път, но Орехчето заплатил този свой подвиг много скъпо: поради нараняване, той ослепял с едното си око...
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Михаил Думбалаков (1882-1959, София) е български журналист и революционер, деец на ВМОК и участник в Илинденско-Преображенското въстание. Брат е на видния български офицер и войвода от ВМОК Димитър Думбалаков и на загиналия на връх Ножот войвода на ВМОРО Трендафил Думбалаков. След Илинденското въстание работи за бременската търговска къща "Мислер" на Балканите, в Западна Европа и Аржентина, а през 1907 г. е назначен за търговски представител на фирмата "Австро-Американа". През Балканските войни е войвода на чета на Македоно-одринското опълчение и е околийски управител на Лагадина. През Междусъюзническата война действа в тила на гръцките части, а през Първата световна война е в Единадесета пехотна македонска дивизия. След 9 септември 1944 год. подкрепя горянското движение в борбата им с комунистическата власт в Пиринска Македония и участва в четата на Герасим Тодоров.
За повече информация за Михаил Думбалаков тук





