Демирхисарският войвода Ташко Арсов за двама видни охридски дейци на ВМОРО:

Иванъ Ристовъ Киселиновъ, роденъ въ Охридъ 1889 год. неграмотенъ. Презъ 1906 год. подгоненъ отъ турската власть като работникъ на револ. организация, Иванъ станалъ нелегаленъ и се причислилъ въ четата на П. Чаулевъ въ Охридско. Единъ день четата като е денувала въ кошаритѣ при с. Сируля, била е нападната отъ турцитѣ. Завързало се е сражение, въ което единъ четникъ билъ убитъ, а именно; Кузе отъ с. Лйорека, Ресенско. Презъ време на турския „хуриетъ" 1908, Иванъ както и цѣлата дружина на чело съ Чаулевъ слѣзна въ Охридъ, тържествено посрещната отъ цѣлото гражданство.
После „хуриета", 1910 год. Иванъ наново станалъ нелегаленъ заедно съ Чаулевъ, съ когото се е подвизавалъ до Балк. война 1912, а презъ 1913 той заминалъ за България; презъ свѣтовната война 1915 г. той пакъ съ Чаулевъ на чело дошелъ въ Охридско съ партизанския отрядъ.
Презъ време отстѫпленнето на фронта 1918 г. той се завърналъ въ България, а подиръ 6 мѣсеци, 1919 г. се завръща въ Охридъ като легаленъ.
Подказанъ отъ нѣкого, че и Иванъ участвувалъ при избиването на сръбскитѣ млади войници 1915 год. подъ с. Рамне, сърбитѣ го арестували и после 15 месечно лежане въ затвора, онъ и 4 души други избѣгали отъ затвора, като разбили стената му.
По този случай Иванъ се намѣри въ Албания: 5 години е живялъ въ Елбасанъ, а 17 г. въ Поградецъ. Тамъ той е взималъ живо участие при преминаване на нашитѣ чети на сръбска територия.
Иванъ има жена и 4 деца; три мѫжки на 17, 14 3 год. възрасть, и едно момиче на 8 год.
Въ материално отношение Иванъ е съвсемъ беденъ.

Антонъ Веляновъ Шибаковъ
отъ с. Велгащи Охридско, е роденъ презъ 1883 год. Бидейки на гурбетъ въ Варна като майсторъ дюлгеринъ, узналъ, че Борись Сарафовъ събира момчета, за да навлѣзе въ Македония. Антонъ оставя работата си и дошелъ въ София, дето се записалъ въ четата на Сарафовъ. На 18. 1. 1903 год, преминали границата при Малешевско. На 17. ІІ. четата има първото сражение съ турцитѣ при с. Владимирово, Малешевско. Убити били 8 д. четници и 80 души отъ аскера. Следъ като преминали р. Вардаръ, четата стигнала въ с. Орѣхово, до гр. Прилепъ. Тамъ Сарафовъ одобрилъ да се присъедини къмъ нѣкоя чета въ Охридско, и на 14. ІІІ. вечерьта стигналъ въ с. Куратица, гдето намѣрилъ капит. Тома Давидовъ заедно съ Охридската чета на войв. Тасе Христовъ.
Сутриньта. 15. ІІІ, тая чета, и Антонъ тръгнали въ помощь на обсадената отъ турцитѣ въ с. Ѫрбино чета на войводата Деянъ, вследствие на което по пѫтя имала е стълкновение при с. Оздолени, гдето падна убитъ Тома Давидовъ.
Следъ това Антонъ влѣзналъ въ четата на Никола Елшанецътъ, въ Езерския районъ.
На 28 май четата устрои засада на разбойника Исмаилъ Дардушъ, арнаутинъ, при мѣстностьта „Асанъ-Джура" гдето паднали убити двама разбойници.
Презъ време на Илинденското възстание, 1903 г., Антонъ биде назначенъ за войвода на Велгошката чета, въ която влизали четници и отъ другитѣ села, около 100 души.
На 25 юлия Антонъ съ четата си, и Сандре Георгиевъ отъ с. Опейнца съ четата си, при мѣстн. „Прентовъ-мость" на шосето Охридъ-Ресень, устроиха засада на кираджии дебрани носящи 18 товара търговска стока, която биде пленена. Въ сражението отъ кираджиитѣ паднали 5 души, а отъ четата нито единъ. На 7 Антонъ ималъ сражение съ аскера при мѣстн. „Бигла" надъ с. Велгощи, гдето билъ опасно раненъ въ стомаха, та напустна четата си и ходи на лѣкуване въ с. Ехла, Ресенско.
На 15 Септ. аскеръ нападналъ с. Ехла и се завързало кърваво сражение съ Ресенскитѣ чети на Славейко Арсовъ и други. Войскитѣ били разбити, а ранениятъ Андонь прехвърлилъ се въ с. Конско, Охридско.
После ликвидирането на възстанието, Антонъ ходилъ въ Битоля, гдето се представилъ въ Австрийския консулатъ, върналъ се въ Охридъ и презъ мартъ 1904 год. съ паспортъ заминалъ за България...

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият през 1882 г. в град Охрид Ташко Арсов е крушевски и демирхисарски войвода на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание, български кмет 1917-1918 г. на демирхисарското село Сопотница и член на Илинденската организация.

---