ВМОРО войводата от Охрид Ташко Арсов за една забравена българска фамилия от битолското село Брусник.

"Братя: Васил, роден 1858, Петре, роден 1856 и Ангеле, роден 1864, синове на Веляна Иваноски от с. Брусник, до Битоля сега покойници: Васил е умрен през юний 1911, Петре — през май 1929, Ангеле през ноемврий 1919.
Това е била първата фамилия в с. Брусник, която през 1895 се дигна против гръцкото духовно робство и поиска български свещеник, учител и българска книга. За тази им смелост, да искат да се отърват от гръцката духовна тирания, тези смели българи, оклеветени от гъркоманите като бунтовници, немилостиво често пъти са били бити, арестувани в битолските зандани, плячкосвани от турските съдии и адвокати, но при всички тези страдания те не преклониха глава, напротив: привържениците на техния идеал се увеличаваха и най-сетне през 1898 добиха ферман и в селото си отвориха българско училище, но черква не. Черквата им е стояла затворена—запечатана цели 7 години, а подир „хуриета“ от 1908 българите от с. Брусник си построиха нова черква, а старата остана на гъркоманите.
Тази национална борба на братя Васил, Петре и Ангеле В. Иваноски материално ги опропасти, ги осиромашела. От плащане глоби на съдии и адвокати те са си продали най-добрите нивя, та техните потомци днес борят се със сиромашията.
През време на революционния период тези мъже са били първи между работниците на организацията, а Василевия син Никола, роден 1880, като четник е загинал в с. Олевени, Битолско, през 1906; Ангеловия син Сотир като български войник загинал през време на световната война около илинден 1918."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият през 1882 г. в град Охрид Ташко Арсов е крушевски и демирхисарски войвода на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание, български кмет 1917-1918 г. на демирхисарското село Сопотница и член на Илинденската организация.

---