

Слово казано по радиото на 29 април 1941 г. от ВМОРО революционера Антон Кецкаров за настъпването на свободата в родният му град Охрид .
"Правдата възтържествува. Идеалът се осъществи. Сега мога да кажа думите на Св. Тома: „О, Господи“, пръстът ми е в раните Ти и вервам в Твоето възкресение".
Възкръсна свободата и в Охрид. Честита да ни бъде тя и за вечни времена.
Доста съм стар и мога да Ви спомня всички боби, които нашият Охрид е изживел в повече от половина век; да ви припомня всички трепети, които са вълнували три поколения, когато искрите на надеждата за свободата са блесвали над нашето мило езеро. Считам се слаб да изразя великата радост, която вълнуваше нашите сърдца – вие изпихте до дъно чашата на страданието, а ние пък тук с болка на сърдцето допускахме, че можем да умрем с отворени очи за Охрид.
Сега, когато свободата наново изгрева над яките кули на старата и мощна бълг[арска] столица на цар Самуил, аз искам само да ви припомня, колко велико държавнотворно чувство е живело в гр. Охрид през вековете, и колко заслужено той получава свободата си. Охридските граждани, нашите деди и прадеди, винаги са живели с спомена за своя Българска държава, за свой български патрик. Немало е, нема охридчанин, който да не се гордее, че името на неговия стар град буди във всеки българин спомена за старата и мощна българска държава.
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Антон Кецкаров (1865-1945) от град Охрид е просветен и обществен деец, ВМОРО революционер. Учител в множество български училища в Македония и България , един от основателите на културно-просветното дружество "Българска Матица" в Охрид и активист в Битоля на Съюза на българските конституционни клубове (легална политическа партия на ВМОРО). След освобождението на Македония през 1941 г. се връща в родния си град Охрид , където е един от основателите на Охридската общогражданска фондация "Свети Климент Охридски" . Умира там през 1945 година.