Писмо на егейския върховист и бъдещ горянин Михаил Думбалаков до излезлия в нелегалност комунистически активист Георги Димитров с молба да му съдейства да отиде в СССР и да стане член на БКП.

Любезни Г-н Димитров,
Макар и много време да се е изминало от денят на нашето познанство в затвора, вервам, че без особенни затруднения ще си спомните за пишущия тези редове.
След Вашето освобождение, обстоятелствата, така се беха стекли, че всеко по-нататъшно стоене в затвора бе станало невъзможно и аз потърсих спасение в бегството. Пред опасността, от прокараните в Мирния договор "санкции", друг метод не оставаше.
Ако бех уверен, че този въпрос ще се протака тъй дълго, не бих избегал и сега щех да бъда свободен. Можех ли обаче да бъда сигурен?
Ето вече, година и 3 месеца как съм на свобода и като нелегален. През това време три пъти правех опити да влезна във връзка с Вас.
Първия път, големото разстояние беше една съществена пречка.
Втория път, моят пратеник пристигнал в София 2-3 дена след Вашето заминаване за Москва.
Третия път, моят пратеник ми донесе известието, че правителството отново Ви преследва и че Вие сте нелегален.
От 2-3 дена, обаче, аз се намирам по-близо до Столицата и реших отново да влезна във връзка с Вас.
Приносителя на настоящето ми представлява всички гаранции за пълната дискретност било за нашата среща, било за едно писмено разбирателство. Той е отявлен Ваш съмишленик. Член в партията Ви и такъв в Синдикалния съюз. От друга страна, той се същевременно мое най-доверено и близко до мене лице. Това обстоятелство, аз мисля, ще отстрани всички съмнения, които биха се породили у Вас вследствие на сегашното Ви положение като нелегален.
Независимо от обстоятелството, и аз искам да се информирам, както и да получа Вашето съдействие, за едно заминаване за Русия, но и да Ви осветля върху един въпрос, който жизнено интересува Вас и вашите другари и за който Вие требва да държите сметка. Макар и да не фигурирам в списъците на вашата организация, аз изпълних моя дълг като истински ваш съмишленик.
Вие си спомняте, че още в затвора аз Ви обещах да влезна във Вашите редове. А и вие сам тогава ми заявихте, че моето место е само при Вас. Това мое решение навремето, не даде резултат, вследствие на моето положение, а чисто и просто на моето убеждение, че само при Вас е местото на истинските борци.
Много скърбя, че върху този "жизнен въпрос", за който ви споменах по-горе не мога да пледирам тук, в тези страници по понятни вам съображения.
Аз не зная как ще се развие у нас въпроса за "виновниците", които Сърбия иска. Ако съм уверен, че този въпрос ще се предостави на българските съдилища, аз нема защо да се опасявам. Първо, че върху мене, право или криво, българското правосъдие каза думата си. Второ, че аз съм най-несъстоятелния виновник от всички 500. И трето, че остават ми да доизлежа само неколко месеца от присъдата.
Повтарям, ако аз съм сигурен, аз бих останал в България, бих излежал останалите 5-6 месеца и тогава във Вашите редове бих бил една незаменима сила.
Обаче, ако сърбите продължават да протакат този въпрос безконечно; ако Бъл[гарското] правителство не е успело да ни огради от неприкосновеност, тогава не остава нищо друго освен пътя за Русия. А за там вашето съдействие ми е необходимо. Че и тук и там, аз ще бъда един незаменим ратник, в това нема защо да Ви уверявам.
Ние достатъчно много сме говорили в затвора по този въпрос. Как аз бидох съден и осъден, това също Ви обясних навремето.
И тъй като имате предвид всичко гореизложено, оставам на ваше усмотрение да решите, възможна ли е една среща помежду нас или ще ме удостоите с отговора Ви.
Аз разбирам положението Ви много добре, не само защото и аз съм в същото положение, но дългогодишните ми борби в Македония са ме научили на такт и недоверчивост.
Знайте обаче, че аз съм жаден за борба тук или другаде, против тези, които в разстояние на 20 години са ме употребявали като оръдие за своите котерийни цели и в края на краищата ме възнаградиха толкова жестоко само за едно мое нищожно по своите размери провинение, резултат пак на техните престъпни заповеди.
Вашето решение и отговор ще очаквам с нетърпение.

Почитания и ? (не се чете)
М. Думбалаков (Войвода) 14.I.[1]921 г.

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Михаил Думбалаков (1882-1959, София) е български журналист и революционер, деец на ВМОК и участник в Илинденско-Преображенското въстание. Брат е на видния български офицер и войвода от ВМОК Димитър Думбалаков и на загиналия на връх Ножот войвода на ВМОРО Трендафил Думбалаков. След Илинденското въстание работи за бременската търговска къща "Мислер" на Балканите, в Западна Европа и Аржентина, а през 1907 г. е назначен за търговски представител на фирмата "Австро-Американа". През Балканските войни е войвода на чета на Македоно-одринското опълчение и е околийски управител на Лагадина. През Междусъюзническата война действа в тила на гръцките части, а през Първата световна война е в Единадесета пехотна македонска дивизия. След 9 септември 1944 год. подкрепя горянското движение в борбата им с комунистическата власт в Пиринска Македония и участва в четата на Герасим Тодоров.
За повече информация за Михаил Думбалаков тук

---