Спомените на българския революционер, атентатор и водач на царевоселската нелегална милиция на ВМРО Димитър Медаров за революционната му дейност под крилото на Тодор Александров.

...He съмъ посещавалъ никакво училище. У селото ни не е имало никога училище. Азъ съмъ самоукъ. Знамъ много добре да чета и пиша български; служа си съ латиница. До осемнадесетгодишна възрасть, до идване на сърбитѣ, бѣхъ въ селото си; помагахъ на баща си, докато бѣ живъ. Помина се отъ естествена смърть презъ 1912 г. Запомнихъ погрома съ това че "фронтътъ се напуска". Масово българската армия напускаше Македония. Даже дойдоха български войници, които ние превлѣкохме оттатъкъ границата. Пѫтьтъ имъ бѣше прекѫснатъ отъ дошлитѣ сърби. Много отъ тѣхъ превеждахъ азъ лично презъ границата до българската територии. Касае се за български пленници у сърбитѣ...

...Пакъ дойдоха комити, но не Стефанъ, не и Симеонъ. Идва нѣкой Тодоръ Александровъ. Както и другитѣ преди, така и тѣ сега дойдоха по-късно вечерьта. Повечето бѣха млади хора. Само той имаше брада. Азъ ги, разбира се, наблюдавахъ съ почти детинско любопитство. Даже видѣхъ, че на тоя съ брадата перелината не бѣше като на другитѣ. Имаше нѣкаква прибавка отдоле, на кpaя. Казаха, това билъ Старио. Така го викаха и четницитѣ и ceлянитѣ. И никой нищо не прави безъ да пита Старио. Какво ще вeчepямe? Питайте Старио! Какво да се направи съ онaя жена? Питайте Старио! Все Старио! Живо се заинтересувахъ да узная кой е, джанъмъ, Старио, дали точно тоя съ брадата или нѣкой другъ. Установи се, че Старио не е никой другъ, а самъ Тодоръ Александровъ, а Тодоръ Александровъ не е никой другъ освенъ тоя съ брадата. Той ти билъ главатарь на всички комити!...

...За Кочанско-Кратовско-Царевоселско бѣше истински светия. И си остава и сега такъвъ. He можешъ да намѣришъ селянинъ, който да говори нѣщо лошо противъ него, па макаръ и най-малко. Всѣки селянинъ, като му заговоришъ за Старио, Тодоръ Александровъ, всѣки ще каже най-добри думи, съ най-голѣма скръбь и издишки.
Тодоръ не можеше да понася никакъ другаритѣ да вършатъ нѣщо некрасиво, или да говорятъ неприлично. Въ момента нищо нѣма да ти продума. Но той ще те начека, ще ти го каже, ама ще те боли.
Въ село Полаки, Кочанско, седимъ на една полянка. Тодоръ седи настрана, нѣщо си пише, а ние разправиме разни приказки, потихомъ, за да не го смущаваме. Шаренъ Ампо разправя нѣкаква щекотлива приказка. Добре, ама Тодоръ всичко чувалъ и наблюдавалъ съ най-голѣмо внимание. Дойде обѣдъ. Сѣдаме всички заедно. Тодоръ ручаше винаги башка, защото не понасяше люто и силно, не обичаше, а ние пъкъ обратно. Винаги отъ нашата манджа, но башка. Селянинътъ, който бѣше приготвилъ агне за обѣдъ, постави главичката отъ агнето предъ Тодора. Тодоръ нѣщо му продума и погледна къмъ насъ. Селянинътъ взе главичката и я постави точно предъ Шаренъ Ампо. Той се обърна къмъ бай Тодора:
— Бай Тодоре, защо на мене изпращашъ тази главичка?
Той се накашля сърдито и каза:
— Изпращамъ ти я, Ампо, тази главичка да изедешъ езика и мозъка ѝ. Преди малко разправяше много хубава приказка. Обаче, не си я хубаво запомнилъ. Като изедешъ мозъка и езика, можешъ да я разправяшъ по-хубаво...

...Той забраняваше да му викатъ "господине". Викаха му или "бай Тодоре" или "дѣдо Тодоре" или само "Тодоре". А помежду си ние предимно казвахме Старио. А на него "бай Тодоре". Това е обикновено. Така и въ писмата му пишехме. Когато нѣкой отъ селянитѣ въ началото му казваше "господинъ Тодоре", той го пресичаше:

— Азъ не съмъ господинъ! Другъ пѫть да не ми викашъ господинъ! Азъ си имамъ име. Господиновци сѫ ония, които на зелената маса раздѣлиха Македония.

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Димитър Иванов Медаров (1892-1946) е български революционер, водач на царевоселската нелегална милиция на ВМРО, дезертьор от сръбската армия, заклет в Организацията лично от Тодор Александров и царевоселския войвода Стефан Караджата през 1920 г. Роден е на 1 октомври 1892 г. в Дулица, откъдето се познава с видния атентатор и войвода на ВМРО Харалампи Златанов (Шарен Ампо). Медаров е четник при Стефан Караджата, Шарен Ампо, Тодор Александров, Панчо Михайлов. Участва в унищожението на федералистката чета на Крум Зографов през 1922 г., в сражението срещу сръбската армия при Калиманци под войводството на Панчо Михайлов през 1924 г. и в сражението при Дулица през 1925 г., в което загива Шарен Ампо. Впоследствие Димитър Медаров е телохранител на Иван Михайлов, а през 1930 г., заедно с Никола Стаменков, убива протогеровиста Васил Пундев. След 1941 година Медаров подпомага новоустановеното българско управление. При появата на комунистическите партизани той оглавява Кочанската контрачета, в която влизат около 200 души. След като Вардарска Македония попада в ръцете на комунистическия режим на Тито през септември 1944 година Медаров остава нелегален и се бори за откъсването на Вардарска Македония от Югославия и против налагането на македонизма. Властите го залавят и на процес, в който подсъдими са още 10 души от Кочанско, на 27 декември 1946 година го осъждат на смърт. Димитър Медаров успява да се самоубие в затвора в Кочани.

---