През 1943 г. революционерът на ВМРО и дългогодишен четник на Тодор Александров и Панчо Михайлов и войвода на царевоселската чета на организацията Димитър Медаров получава Българска народна пенсия като особено заслужил деец по време на освободителните борби. През септември 1944 г. Медаров става нелегален и се бори за откъсването на Вардарска Македония от Югославия и против налагането на македонизма. Властите го залавят и на 27 декември 1946 г. e осъден на смърт на съдебен процес, в който подсъдими са още 10 души от Кочанско, но Димитър Медаров успява да се самоубие в затвора в Кочани.
"Винишкото общинско управление, Кочанска околия, дава настоящето на Димитъръ Ивановъ Медаровъ от с. Виница, Кочанска околия, въ удостовѣрение на това, че той е взелъ активно участие като четникъ въ четата на Панче Михайловъ, въ боеветѣ съ Сърбитѣ на мѣстата както следва:
1. Презъ м. ноемврий 1920 г. въ с. Безиково, кѫдето е тежко раненъ;
2. Презъ м. мартъ 1922 г. въ с. Пресека, кѫдето е пакъ раненъ;
3. Презъ м. ноемврий 1923 г. въ с. Пресека и Безиково;
4. Презъ м. юлий въ с. Полаки и Цера и
5. Презъ м. юлий 1924 год. въ с. Калиманци, кѫдето падна убитъ поручика Мишо Хр. Генералъ Недѣлковъ...
"До освобождението азъ винаги бѣхъ въ борба съ поробителитѣ въ които борби изгубихъ и здравето си и сега съмъ неспособенъ за изкарване прехраната си и отъ освобождението съмъ въ с. Виница."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Димитър Иванов Медаров (1892-1946) е български революционер, водач на царевоселската нелегална милиция на ВМРО, дезертьор от сръбската армия, заклет в Организацията лично от Тодор Александров и царевоселския войвода Стефан Караджата през 1920 г. Роден е на 1 октомври 1892 г. в Дулица, откъдето се познава с видния атентатор и войвода на ВМРО Харалампи Златанов (Шарен Ампо). Медаров е четник при Стефан Караджата, Шарен Ампо, Тодор Александров, Панчо Михайлов. Участва в унищожението на федералистката чета на Крум Зографов през 1922 г., в сражението срещу сръбската армия при Калиманци под войводството на Панчо Михайлов през 1924 г. и в сражението при Дулица през 1925 г., в което загива Шарен Ампо. Впоследствие Димитър Медаров е телохранител на Иван Михайлов, а през 1930 г., заедно с Никола Стаменков, убива протогеровиста Васил Пундев. След 1941 година Медаров подпомага новоустановеното българско управление. При появата на комунистическите партизани той оглавява Кочанската контрачета, в която влизат около 200 души. След като Вардарска Македония попада в ръцете на комунистическия режим на Тито през септември 1944 година Медаров остава нелегален и се бори за откъсването на Вардарска Македония от Югославия и против налагането на македонизма. Властите го залавят и на процес, в който подсъдими са още 10 души от Кочанско, на 27 декември 1946 година го осъждат на смърт. Димитър Медаров успява да се самоубие в затвора в Кочани.

---