Петър Стойков пише брошурата си "Кървава дипломация" през 1899 г.

А казаните представители се правят като че ли не знаят, че Султан Хамид иска да унищожи и стъпка всичко свето, всичко благородно и всичко народно благо под мръсните си крака; те се правят, като че ли не знаят, че той иска сега през 19-ий век да нанесе един окончателен и смъртоносен удар на всичко християнско, което живее в Армения, Македония и Одринско (...)
Затова ний каним всички синове на Македония и Одринско, които милеят за доброто, благото и свободата на своите братя, да влезнат в редовете на свещенната Македонска Революция. Ний каним всички родолюбиви македонци и одринци даже без разлика на народност и вероизповедания да подадат своята пълна и юначна подкрепа на нашите братя за в неравната борба с народните душмани и да издигнат своя мощен глас на протест, против зверствата на босфорския чалмоносец Хамид и неговите бесни чиновници.
Ний каним и българите от полу-свободна България да станат на крак в тия съдбоносни за страната ни времена и с всичката си енергия да изплатят един свой свещен дълг; т.е. да запазят потъпканите политически права на своите братя оттатък Родопа и Рила планини.
Ний най-после каним всички работници, земеделци, занаятчии, учители, свещеници, да излезнат от там кой къде е скрит, да внесат лептата си там, където требва и да се опълчат против тиранина, който измъчва нашите братя!

...Затова ний считаме за нужно да им напомним да не забравят, както брой 16-й и 22-й от в. "Реформи", така и мислите на неугасимите за всегда български звезди: Ботев, Левски, Любен Каравелов и пр. Защото и в революционният им наказателен закон на гореказаните революционери е казано следоющето: "Ако некой презре и отхвърли по начартаната държавна система демократическа република и състави партия за деспотическа или конституционна система, то и таквиз ще се наричат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт". От тук доста явно се види каква свобода са искали те, затова програмата на македонските органи требва да бъдат програмата на незабравимите български революционери: Хр. Ботев и Л. Каравелов.
Защото който революционер излиза вън от рамките на революцията, т.е. вън от мислите на гореказаните революционери той не е нищо друго освен: "псевдореволюционер", да не кажем мухлесал патриот, както редакторите на бившия калугерски вестник "Борба".

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Петър Стойков е български поет, публицист, общественик и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

---