Публицистичен труд на Младен Сърбиновски за различните македонски утопии - както добрите, така и лошите, и как те влияят върху съдбата на Македония:

Черни или бели, позитивни или негативни, от утопиите като най-дълбоките увлечения на човешката природа е движен напред светът. Идеята за самостоятелна Македония е класическа утопия. Големите сили не позволяват на географския район Македония с преобладаващо население (тогава) македонски българи да се присъедини към Царство България и те се самоорганизират вътрешно. Този сън от преживения македонски кошмар е чудесен изблик на човещина, крачки и крачки пред всички останали национално-възрожденски „утопии“ на Балканите, нашият държавнически легитимитет на толерантност. Измечтана от нашите предци, във всяко отношение конципирана, бяла, позитивна утопия. Това е „преамбюлът“ на Устава на историческата организация ВМОРО: „Да сплоти всички недоволни елементи в Македония, без разлика на вяра и народност, и да ги подготви за борба в името на еднаквите свободи, права и задължения в общото свободно общество“. За разлика от по-сетнешните, черни, „ощастливяващи“ утопии на 20. век тази утопия, по принцип, не заслужава кавички и ето – остана жива идеята на нашите предци за самостоятелна Македония, която не пропагандира за едни рай, а за други пъкъл.

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Младен Сърбиновски е сред най-талантливите македонски майстори на перото - публицист, белетрист и драматург. Роден е през 1958 г. в гостиварското село Вруток. Родната му къща е недалеч от изворите на легендарната река Вардар. Завършва социология в Скопие. Работи като журналист в Македонското радио и телевизия. По времето на премиера Любчо Георгиевски е назначен за директор на Народната и университетска библиотека "Св. Климент Охридски". Сърбиновски е автор на книгите "Година от 13 месеца", "Крали Марко", "Хитър Петър", "Пазач на дъгите", "Вечният календар на порастването", "Македонските авгиеви обори", "Частици нищожност", "Македонският Фауст", "Зидари на нощта", "Мариовците". През 2005 г. се появява романът му "Приказки от Долната земя" - първият опит в македонската литература да се разгледа в дълбочина съвместното съществуване на славяни и албанци в бившата югославска република.
За повече информация за автора тук

---