Изключително интересен публицистичен труд посветен на македонизма от писателя Младен Сърбиновски.

"В средата на юли 2008 г. бе организирана една от промоциите на мегапроекта на културното министерство – 130 тома македонска литература. На оная промоция в Битоля бях и аз. Тържествено ни бяха раздадени по 5 авторски екземпляра, бяхме нагостени в „Епинал“ и в полунощ тръгнахме към Скопие. В правителственото минибусче бяхме 16-17 писатели: Гане Тодоровски, Ташко Георгиевски, Иван Чаповски, Марко Китески, Тодор Чаловски, Миле Неделковски, Раде Силян, Бранко Цветкоски, Веле Смилевски, Трайче Кръстески, Блаже Минески...
При преприятното връщане на пълна месечина, с изгасените лампи в бусчето, спокойно, от средата и без въведение, както го правят само свои със свои, сякаш само продължаваха отдавна започната разправия, на моменти къде съчувствено приятелски, пък след това – нервно кресливо, Ташко Георгиевски и Миле Неделковски по време на целия 3-4-часов път от Битоля до Скопие я разчопляха нашата обща, болна и (не)приятна тема – българщината.
Шофьорът, учтиво тих шишко, същински Васил Тупурковски отпреди 25 години, от това, което чуваше, не знам как не ни прекатури в някой хендек... Не знам дали не са почнали още преди това на масата, но възрастните писатели, връстници и приятели, в аргументите, в основното бяха съгласни. Да, нашите предци са се чувствали македонски българи, да, дядо ми е бил екзархийски, български учител в моето Кронцелево, но аз сега съм македонец, отвръщаше му тихият Ташко на по-избухливия Миле. Но на въпроса защо не кажем това на народа, защо го лъжем, чии държавни интереси защитаваме, защо първите томове от изданието ги фалшифицираме, нямаше отговор от двамата разговарящи, нито пък някой от нас отвори уста за три часа и половина. Не вярвам да бе провокация, но само за невежите, в случая вероятно само за шофьора, и сега за читателите, чутото е шокиращо. Такъв е и целият ни народ, обкръжен от свои нешколувани лицемери. Върховната удбашка заповед е да преведем народа през вода жаден и ако и да чуе нещо, да се притеснява от това, което е нормално за историята."

Източник: Оригинален източник на статията е томVIII на "Сборник Тракия" .

Автор: Младен Сърбиновски е сред най-талантливите македонски майстори на перото - публицист, белетрист и драматург. Роден е през 1958 г. в гостиварското село Вруток. Родната му къща е недалеч от изворите на легендарната река Вардар. Завършва социология в Скопие. Работи като журналист в Македонското радио и телевизия. По времето на премиера Любчо Георгиевски е назначен за директор на Народната и университетска библиотека "Св. Климент Охридски". Сърбиновски е автор на книгите "Година от 13 месеца", "Крали Марко", "Хитър Петър", "Пазач на дъгите", "Вечният календар на порастването", "Македонските авгиеви обори", "Частици нищожност", "Македонският Фауст", "Зидари на нощта", "Мариовците". През 2005 г. се появява романът му "Приказки от Долната земя" - първият опит в македонската литература да се разгледа в дълбочина съвместното съществуване на славяни и албанци в бившата югославска република.
За повече информация за автора тук

---