"Michel,
Писмото и парите получих.
Изплатих на лицата, за които бе ми писал. Ние тук още се разкапваме. Конгресът избра в новия състав тези лица: поручиците: Сарафов, Бозуков, Давидов, подпоручик Ковачев и доктор Шопов, Георги Петров цивилни. Към тях числят се още двама от Вътрешната организация, които засега са: Гйорче Петров и Симеон Трайчев. Засега още нищо ново нема, та кой знае занапред?...
Изпращаме ти 5 екземпляра от "Речта на Емил Анри". Поздрав от Мерджанов и Комуната.
Твой Г. Делчев.

"Да се пише за Гоце Делчев, то е да се изложат перипетиите на борбите в македоно-одринското движение допреди Илинденското и Преображенското въстание. Защото тоя колос в националреволюционните борби на Балканите е взимал еднакво участие в подготовката на тия въстания и в двата края. Помнят го в Лозенградско, както го знаят и в Битолско, шетал е из Странджа, както е газил през Вардара. Неговото слово еднакво е будило съзнанието на роба из одринските поля и македонските чукари, еднакво е въодушевлявало раята и тук, и там към борба за повече хлеб и за повече свобода. И затова обаянието на моралния облик на тая революционна фигура еднакво силно е било у всички, които са бивали в непосредствена близост до нея.
За да ръководиш едно революционно движение, не е достатъчно да носиш прозвището водач, а требва да бъдеш пръв в борбата. Такъв беше Гоце и затуй го обичаха другарите му и му се подчиняваха, и затуй го уважаваха противниците му...."

"На Мих. Герджиков, най-добрия ми приятел и единствения другар по участ."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Гоце Делчев (1872-1903) е един от най-изтъкнатите български революционери, водач и идеолог на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Национален герой в България и Република Македония.

---