Славчо Ковачев посочва, че за него македонец и македонски българин е едно и също нещо:
"Великата неправда, която бе извършена спремо нас, македонците, в Ньойи, ето вече цела година тегне над нашата страдана душа. (...) Преди всичко, време е вече да съзнаем, че Македонският въпрос отдавна се изплъзна от ръцете на нас, македонските българи."
Славчо Ковачев за Илинденското възстание избухнало от Грамос до Странджа, от Вардар до Марица, от Охрид до Одрин:
"Илинденското възстание всекога ще напомва на идущите поколения за самоотрицанието и безподобния героизъм на синовете на робска Македония, които сложиха своите кости за свободата на родината си. От дивните чукари на Грамос до величавите върхове на Осогово и Пирина, и от беловласия Пелистер до висините на Странджа една мисъл и едно желание се почувстваха: да се строшат оковите на непоносимото робство. Буйните води на Вардар и Струма, на Места и Марица беха оросени с кръвта на македонските мъченици. От Костурско до Скопие и от Охрид до Малко-Търново и Одрин се издигнаха грамадни пушеци от безбройни опожарени села и градове, които бърже достигнаха небесните висини."
Славчо Ковачев за несъществуването на македонска държава в последните 2000 години и за факта, че цар Самуил е ръководил българско държавно образование в Македония, чиято цел е била възстановяването на цялостното българско царство в земите завладени по това време от Византия – Мизия и Тракия:
"Преди всичко, както ние, така и чуждият свет, до скоро третирахме термина "Македония" само като "географическо понятие", което ни най-малко не съдържа в себе сиидеята за създаването на една политическа единица. Толкоз повече, че това гледище отговаряше напълно на безспорния факт, че историята сл. Хр. не познава съществуването на Македония като отделна, независима държава. И действително, само през периода на Първото българско царство ние констатираме и то за твърде кратко време известно застояване на българската държавна власт в пределите на днешна Македония, след като останалите две части от тогавашното българско царство – Мизия и Тракия – беха попаднали под владичеството на всесилната Византия. Обаче и в тоя единствен случай установяването на българска власт в Македония не бе резултат на една строго определена държавническа идея в смисъла Македония да се оформи в отделна, независима политическа единица, защото идеята за възстановяването на българското царство не напусна нито за момент Самуила и неговите приемници."
Славчо Ковачев за термина "македонец" под който досега се е подразбирало предимно българин от Македония; за факта, че в историята не съществува македонска нация; за необходимостта оттук насетне да се придаде на термина "македонец" народностен характер, който да включва всички националности в Македония като тази идея е продиктувана от целта да се създаде независима македонска държава, където всички националности да живеят в равенство и братство чувствайки се част от едно общо цяло:
"Що се отнася до термина "македонците", требва да се признае, че под тоя термин до сега сме подразбирали само македонските българи и като такъв, той е имал строг етнически характер. А идеята за създаване на самостойно Македония, възприета от македонското население като държавническа идея, повелително изисква да се даде на тоя термин народностен характер. Ние стоим на становището, че под термина "македонците" требва за напред да подразбираме не само македонските българи, а всичките етнически елементи, които в техната съвокупност, съставляват самото македонско население. Само в такъв случай рзанородните елементи на това последното ще требва да се чувствуват като части от един и същ народ. Обстоятелството, че отдавна историята не познава съществуването на македонска нация, не може да съставлява днес сериозен аргумент, за да се оспорва правото на самото македонско население, без разлика на вера и народност, да се чувствува вече, в своята съвкупност, като принадлежаще на един и същ народ. Това съзнание е най-същественото условие, което днес се изисква от македонското население, за да му се признае правото на самостоен политически живот."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Роденият в Скопие (1875 - 1924, София) Владислав (Славчо) Ковачев в семейството на щипския революционер Михаил Ковачев е офицер от Българската армия, секретар и ВМОК войвода в Малешевско и Кратовско, ръководител на Македонска федеративна организация и участник в Илинденско-Преображенското въстание в Щипско