"На паметьта на Борисъ Сарафовъ, великия загиналъ революционеръ, свѣтлия образъ на когото въ този часъ на триумфъ Македония призовава, авторътъ посвещава тази книга съ братско чувство.
Христианското население на Македония е било отъ преди повече отъ петдесеть години предметъ на страстни и шумни спорове между балканскитѣ народи. До Берлинския конгресъ (1878 г.) този споръ бѣше ограниченъ между гърци и българи. Гърцитѣ изявяваха претенции върху населението на Македония въ името на православната църква, която съ течение на вѣковетѣ се бѣ отъждествила съ елинизма; българитѣ се позоваваха на принципа на националноститѣ.
Има много години откакъ историята отсѣче това съперничество. Полетътъ на българския народъ, освободенъ отъ оковитѣ на фанариотската църква, изтика малко по-малко гърцитѣ до етнографическитѣ граници на тѣхното племе, като остави на македонския елинизъмъ само нѣколко островчета въ вѫтрешностьта на провинцията и търговскитѣ колонии на брѣга на Егейското море.
Следъ като гръцкитѣ претенции бѣха сведени къмъ своя естественъ мащабъ, сърбитѣ атакуваха на свой редъ.
Сръбската теза датира отъ около двадесетина години. Тя бѣ пусната въ ходъ за да послужи като подкрепа на завоевателнитѣ стремежи на Сърбия, която следъ окупацията на Босна и Херцеговина отъ Австро-Унгария, поиска да търси компенсации въ Македония.
Нека кажемъ, въ какво се състои въ сѫщность тази теза. Сърбитѣ сѫ наистина заставени да признаятъ – защото това е явно – че македонскитѣ славяни сами се наричатъ българи и че тѣ иматъ съзнанието, че принадлежатъ на българския народъ: но тѣ възразяватъ, че името българинъ въ Македония е внесено име и че българското съзнание тукъ е изкуственъ продуктъ на българската екзархия и на българската държава, пропагандата на които е успѣвала въ страната, благодарение на незаинтересуваностьта на Сърбия.
Истина ли е, че българското име въ Македония е внесено отскоро?
Нѣма освенъ да се отнесемъ до историята на българитѣ отъ тѣхното появяване на Балканския полуостровъ. На тази история, въ която македонското население е толкова дълбоко вплетено, ние дадохме въ тая книга едно кѫсо резюме: читательтъ самъ ще си направи заключението.
Истина ли е, че българското съзнание въ Македония е продуктъ на пропагандата на Екзархията и на България?
И тукъ отговорътъ е лесенъ. Българската екзархия се създаде въ 1870 г. а България – знае се – сѫществува отъ 1878 година. Какво бѣше преди тия дати националното самосъзнание на славянитѣ въ Македония?
Преди основаването на българската екзархия и преди освобождението на България, македонскитѣ славяни печатаха книги, създаваха училища и най-после образуваха народностни общини. На какъвъ езикъ бѣха написани тия книги? На какъвъ езикъ се водѣше обучението въ тия училища? Какво име носѣха тия общини?
Тази книга е посветена на едно историческо изследване върхъ тия въпроси. Читательтъ въ нея ще намѣри, ако тя нѣма друга заслуга, лоялно документиране и пълна добросъвестность. София, 1918 г. С. Радевъ"

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Ресен Симеон Радев (1879-1967) е виден български писател, дипломат, историк, публицист и ВМОРО революционер, заклет за член на организацията още на 16-годишна възраст лично от Гоце Делчев.
За повече информация за автора тук

---