"Дълго време ме е занимавала мисълта, дали не би било по-добре революционната дейност на ВМРО в Македония и Одринско да остане като митология, отколкото като историческа реалност. Митологията би изразила същноста на тая епична дейност - оня вътрешен мир, проявен от македоно-одринския български народ в борбата за свобода; тая борба действително е обкръжена с мистицизъм от въжделения, протест и воля на един с векове угнетяван народ, като еманация на спонтанно, дълбоко очувствяване и пробуждане на съществуванието му в нищета и робство и на осъзнаване на интелектуалната му и културна мощ за свободен живот. И от тая мистична вера, тласкан неуморно и неустрашимо до и след въстанието на ИЛИНДЕН със свръхчовечен напън пред природни стихии, жертви и лишения за извоюване на свободата си, тоя народ можа да създаде великата освободителна епопея, от която веки ще се излъчва стимул в неговия живот...

Илинден, 20 юли 1903 г., бе неизбежно последствие от съвкупността на различни фактори. Немаше в него нито романтизъм, нито наивност в преценката на реалността...Илинден бе въоръжен протест на един с векове поробен народ против безправния и нехуманен турски режим в Македония и Одринско, а същевременно и апел към великите сили и цивилизования свят за правда и човещина. В жертвеника на това решение бе поднесен всенародният блян, под чийто импулс и вера и се готви македонският български народ, закали верата си, дойде в пълно съзнание за достойнство и чест и даде скъпи жертви. Тоя отдавна силно жадуван исторически момент бе 20 юли 1903 г. през нощта, когато всеобщо тишина бе залела поляни и височини, смущавана от трептенето на листата и шума на лудо спускащите се надолу води от ручеите и от предпазливите стъпки на четника. Току-що сиянието на луната и звездите бе разредило приказно гъстата тъмнина, небето се обагри в един миг в кръв от огнените езици, издигащи се от върховете на планините, и покоят, на който би се отдала природата, биде нарушен от пушечните залпове и трясъка на бомбите, чието ехо се разнесе по македонската земя и отекна в безбрежното пространство. Левент македонски бойци изскокнаха от планините, селяните пък от селата, като всеки бе грабнал пушката си. Звънът на камбаните и гръмогласно "ура" от безчислени гърла цепеха въздуха. Старци, жени и деца са вече на крак и ликуват от радост за доживелия момент на това велико събитие. Бойците, застанали смирено и благоговейно, всеки пред районното знаме, полагат клетва, че ще мрат верно и достойно под него за свободата на Македония, и след тоя духовно-войнишки обред те се нахвърлят с неописуем ентусиазъм в неравната борба против тирана. Македонският народ, измъчван през дълги столетия от един чудовищно-варварски режим, се опита със смел замах да скъса веригите на робството и да опровергае фактически онова с векове господствуващо понятие за малодушие и безсилие на роба срещу мощната турска империя. В тоя велик подвиг той, стимулиран от възвишен копнеж за право, свобода, национална култура и живот, вложи съзнателно всичката си енергия и душа по една редка по замисъл и цели планомерност и методична последователност и изпъкна в тая борба с възвишения дух, силен характер и несломима воля като мощен народ със строго очертана българска народностна физиономия, чувство и съзнание. Двадесет и три хиляди бойци се бориха в продължение на повече от четири месеца с двестахилядна редовна турска войска и безброй башибозушки пълчища..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Ресен Христо Николов Татарчев (1869-1952, Торино, Италия) е български лекар и един от основателите на ВМОРО. Участва в организирането на Съединението на България през 1885 година, рганизирано от Българския таен централен революционен комитет. Включва се като доброволец в Българската армия и в последвалата Сръбско-българската война. Учи медицина в Цюрих и Берлин и след завършването си работи като лекар в Солунската българска мъжка гимназия. Служи като лекар и в Българската армия през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
За повече информация за автора тук

---