Големият български възрожденец от Велес Йордан Хаджиконстантинов Джинот размишлява над българщината в тази своя статия публикувана в далечната 1851 година:
"Размишляюще аз на всякоя вечер ради нашето славяно-болгарство, на кой ли начин има да ся пробуди от сонът Варухов и да се отплете от клончето Гордиево и да не е смотано во лабиринтът на самолюбието, ми се занесе свестта и заспах. Току абие се яви святий Евтимий, Патриарх Търновский, който държеше един свиток кожана книга и рече ми: „Учител си, не от човеци наименован, но от Бога, затова должност имаш божествено да се владаш и да пишеш без човекоугодие за нашето болгарство.”"
"МОЛИТВА
Господи, Боже сил и всемогущий творче! Аз много бедний българин, аз, черв недостойний, който се препознавам да сум нищо, молим тя, българите мои повели като твоя милост, помилуй ги! Молим тя — просвяти ги, научи ги, устрой ги, умудри ги! Не щем да им пишеш грех, защо они се невинни, незнанието е виновно."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Роденият в град Велес Йордан Хаджиконстантинов (1818 – 1882, Велес) е прочут български възрожденски просветен деец и книжовник. Дълги години работи като учител в българските училища в Скопие, Тетово, Прилеп и Велес. В български и сръбски списания обявява различни материали за българската средновековна история и литература. Сътрудничи на в-к "Цариградски вестник" с множество статии и дописки.