Членът на битолския окръжен комитет на ВМОРО Никола Алтипармаков от с. Доленци, Битолско за Дебърската художествена школа .

"Тази школа ни припомня величавата епоха на Самуиловото царство. Когато в началото на XI век българите беха разбити и културния център Охрид разгромен от византийците и идващите след тех турци, българщината, за да запази своята култура, име и чест, се отдръпна по течението на р. Дрин и се приюти из усоите и покритите с вечни гори недра на Шар, по край пенистата река Радика. Тук построиха, под мистично мълчаливите гори, светинята – монастира „Св. Иоан Бигор“ (1023 г.). Под куполите на тази светиня, поробените деди на дебърчани изливаха мъката си, тъгите си по изгубената свобода в резба и живопис."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Никола Алтипармаков от с. Доленци, Битолско е ВМОРО революционер, член на битолския окръжен комитет на организацията. Като член на ВМОК участва в Горноджумайското въстание, заедно с генерал Иван Цончев. Взима участие и в Илинденското въстание. След присъединяването на Вардарска Македония към България през 1941 г., Алтипармаков се връща в Битоля и влиза в местния български акционен комитет и става председател на Илинденското дружество в града. Умира през 1953 година.

---