"Отровена е душата на македонския българин! Злото е разперило зловещи крила над съвест и сърдце и е помрачило и сковало, опустошило и вледенило всекакъв интусиазъм, всекакво желание за усилия и братска работа. Безразличие и апатия се е заширила между по-големата част от емиграцията, а другата пък – обхваната от изживявания вече стар консерватизъм – продължава да тъпчи и още се мъкне по отречени вече от времето пътища. Тя, като молепсана, затваря очите си пред новото, което се ражда, пред младото, което крепне и се развива при други вече условия, при други обществени и народни предпоставки. Тя като че ли е слепа и не вижда гигантските и вдъхновени усилия – светлата обнова, която се подема от българската общественост."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Никола Алтипармаков от с. Доленци, Битолско е ВМОРО революционер, член на битолския окръжен комитет на организацията. Като член на ВМОК участва в Горноджумайското въстание, заедно с генерал Иван Цончев. Взима участие и в Илинденското въстание. След присъединяването на Вардарска Македония към България през 1941 г., Алтипармаков се връща в Битоля и влиза в местния български акционен комитет и става председател на Илинденското дружество в града. Умира през 1953 година.

---