

Показанията на войводата на Върховния комитет, ВМОРО и офицер от българската армия Константин Н. Кондов за разбойничествата извършвани от четите на Таню Николов, Селим бей и Дончо Златков в селата из Беласица и Круша планина по време на Балканската война.
"Подписаният запасен поручик Константин Н. Кондов, родом от гр. Прилеп (Македония), живущ в гр. Ямбол, чиновник по хлебопечението при Ямболския гарнизон, на 39 години, женен, източно-православен, под съд и следствие не е бивал.
Досежно обезоръжаване четата на войводата Таню Николов и конфискуване на намерените у него и в другарите му пари и скъпоценности, заявявам следното:
На 5 ноември 1912 г. I дружина от 26 пех. Пернишки полк, в която се числих, стигна в Кукуш за постоянен гарнизон.
Срещу 6 ноември, околу 1 часа после полунощ, бех събуден и поканен незабавно да се ява пред дружинният командир г-н подполковник Ст. Димитров (сега полковник и командир на 38 пех. полк). Дружинният командир ме чакаше при него, доколкото си спомнювам, заварих войводите Тодор Александров, Георги Мончев, Гоце Междуречки и Владимир Манов, секретар на първия.
Г-н подполковник Димитров накратко ме осветли за назначението на мисията, която решил да ми възложи, като неколко пъти ми повтори, че зад тила на армията се вършат нечувани разбойничества, убийства и грабежи от съмнителни патриотари, които със своите злодеяния компрометират освободителното светло дело и хвърлят петно върху целия народ.
Каза ми, че ме изпраща да преследвам появили се разбойнически банди, да ги залова или, в краен случай, да ги унищожа.
По това време от Солун бе дошел в гр. Кукуш един французин, католически мисионер и кореспондент, голем българо-мразец, който настойчиво искаше да замине по турските села на близките околии, за да узнае какво става с турското население.
Дружинният командир ми заповеда за половин час да приготвя войниците за поход и да замина за местността "Карадак", дето Таню Николов и Дончо Златков с четите си вършили обири, убийства и палежи...
...На 8 ноември, около 9 часа преди пладне, Таню Николов и четата му, на брой 32-35 человека, бидоха заловени и обезоръжени в с. Чораплий. Между четниците бе заловен прочутия през турския режим разбойник Селим-бей, от с. Долни Порой, когото Таню Николов покръстил и бе го нарекъл Ангел Поройски. Селим-бей (Ангел) носеше на шапката и гърдите си големи пришити червени кръстове.
Турците най-вече се оплакваха от сънародника си Селим-бей, когото сочеха, като най-голем виновник за всички обири и убийства. Той е бил десната ръка на Таню Николов и водител из турските села..."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Роденият в град Прилеп Константин Николов Кондов (1874-1929, София)
е ВМОК и ВМОРО войвода от град Прилеп. Участва в Четническата акция
и Горноджумайското въстание. През 1903 г. води ВМОРО чети в Скопско
и Велешко. През Балканските войни е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия като е награден с орден "За храброст".
По време на Първата световна война е командир на рота от Единадесета пехотна македонска дивизия на Българската армия. Бил е околийски управител на градовете Струмица и Пловдив. Умира в София през 1929 г.
За повече информация за автора тук