

Спомените на прилепския войвода Константин Кондов за апостола на македонското освободително движение - Гоце Делчев.
"Гоце макар и да не беше сантиментален, но имаше моменти, когато не можеше да въздржи сълзите си. На прощаване пръв той ме прегърна, разцелува ме и ми пожела широка и плодотворна деятелност в Мариовско.
Едно страшно и болезнено чувство изпитвах аз. Струваше ми се, че не ще се върна вече и че това е последното ни виждане с Гоце. И наистина тази беше последната ни среща. Злокобно предчувствие.
Около Гергьовден намирах се в Велешко, когато научих за трагичната кончина на ненадминатия апостол на македонското освободително движение.
Чест и слава на Гоце и на неговите съратници, чиито духове са безсмъртни и ще възкръснат заедно с Македонската свобода."
Източник: Спортна Библиотека
Автор: Роденият в град Прилеп Константин Николов Кондов (1874-1929, София)
е ВМОК и ВМОРО войвода от град Прилеп. Участва в Четническата акция
и Горноджумайското въстание. През 1903 г. води ВМОРО чети в Скопско
и Велешко. През Балканските войни е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия като е награден с орден "За храброст".
По време на Първата световна война е командир на рота от Единадесета пехотна македонска дивизия на Българската армия. Бил е околийски управител на градовете Струмица и Пловдив. Умира в София през 1929 г.
За повече информация за автора тук