Интересните спомени на върховиста от лагадинското с. Сухо майор Димитър Думбалаков за Четническата акция от 1895 г., Горноджумайското въстание през 1902 г. и Кръстовденското въстание в Серски окръг през 1903 г. Текстът е транскрибиран и съдържа немалко характеристики на видни революционери.

След въстанието и смъртта на незабравимия Трайко Китанчев настъпиха ежбите и стремлението за първенство между членовете на комитета. От една страна, Тюфекчиев искаше да завземе мястото на Китанчев, от друга страна, Ризов и неговите адютанти Карайовов, Наумов и др. Целта на едните и другите беше чисто егоистична, посредством мак[едонското] дело искаха да постигнат своите лични и партизански цели. Уволнените офицери и участвующи във въстанието, като предвиждаха това, се обявиха против техните стремления и по тоя начин се започна една борба, която в резултат даде един комитет Николаев с членове от страната на Ризова и един малък кръжок, съставен от зап[асните] офицери и Тюфекчиев, и на който кръжок за шеф минаваше Ан. Бозуков.
Ентусиазмът във време на въстанието между обществото сега угасна и в следствие и интересът към делото беше значително отпаднал и двете тия организации беха лишени от поддръжката на бълг[арското] общество, но симпатиите повече беха на страната на офицерите. Това съзнаваха [хората] от комитета Николаев, затова те правеха постъпки за помирение, на офицерите беше предложено да образуват един вид военен щаб около Николаева, като им предлагаха и месечна заплата за издържане, но всичко това беше отказано.
Правителството на Стоилова, както всички бълг[арски] правителства, поддържаше това разцепление, даже на офицерите беха отпуснати една сума от 4-5000 лева, която сума в едно събрание се употреби за купуване материали и оръжие. Част от тия материали Венедиков и Давидов внесоха в Цариград, а друга част се предадоха на Гьорги Делчева, който към началото на м. февруари 1896 г. беше дошел от Щипско в София. На 12 февруари аз и Делчев с един натоварен файтон заминахме за Кюстендил, а по-нататък той сам ги пренесе. Вътрешната организация се сношаваше с нас и беше против комитета Николаев.
Гьорги Делчев ми е съученик и в училището много близък приятел. Аз напуснах Солун една година по-рано от него и постъпих във В[оенното] училище. Вследствие нашето сношение писмено той искаше и дойде да постъпи една година по-късно като юнкер. По природа Делчев беше честен човек, славолюбив до голема степен, отчасти егоист и голем партизанин на милитаризма. Като ученик беше тих, послушен, добър математик, съвършено неспособен да се изразява логично и липса на красноречие, затова на историческите предмети получаваше лоши балове и тогава, когато знаеше материала. Към себе си и към околните небрежен, без никакъв естетически вкус, храбър, решителен и много твърд. Във В[оенното] училище имаше винаги лошо поведение, и то за неопретност повече и лошия му вид в строя. В средния клас когато беше, насмалко щеше да бъде изключен, ако аз с помощта на фелдфебела не успях да му не впишат едно маловажно наказание, което щеше в дисц[иплинарния] комитет да стане причина за това.
Това последното считах за нужно да кажа, но не го смятам за заслуга, но да докажа, от друга страна, че Делчев не искаше да напуща военната кариера, ако не беше изключен после, че той я обичаше и ако сетне се обяви против другарите си, това стори не от това, че военните били неспособни революционери, защото и той сам беше военен, както казват Яворовци и др[уги] негодници, а от съображения, от чист егоизъм и жадност [за] първенство, поради които се приеха и в [риск …] за М[акедони]я Делчев и който умре като часовой на своя пост. Но най-големият недостатък на Делчева беше, че се поддаваше на ласки и подвежданията на други хора, между които на първо мeсто стои Гьорче Петров.
Към м. април 1903 год. неколко дена преди неговата смърт четох едно негово писмо, написано от М[акедо]ния до фаталния Матов, с което Делчев се оплаква от слабостите на организацията вътре и главно, че нема водители, разкайва се защо са пречили на такива да влязат навреме, въпросът е за офицерите, и кани го да правят каквото правят, но с Върх[овния] мак[едоно]-одр[ински] комитет да се помирят при каквито условия и да стане това помирение, но обаче това желание великите революционери не изпълниха, а когато в Македония пламъците на изгорелите села високо се издигаха и добре се виждаха от Рибните езера, Матов спокойно гледаше и ядеше манастирската сланина…

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Димитър Атанасов Думбалаков е майор от Българската армия и войвода на ВМОК. Участва в Четническата акция на ВМОК , Горноджумайското въстание и в Илинденско-Преображенското въстание . В 1912 г. заедно с Петър Дървингов е един от основните организатори на Македоно-одринското опълчение на Българската армия. По време на Първата световна война командва Втора дружина на Трети пехотен македонски полк на Единадесета дивизия на Българската армия, която се сражава с френски части във Велешко. Думбалаков е ранен на 31 октомври 1915 г. и почива малко по-късно. Погребан е тържествено на 1 ноември в двора на църквата "Свети Пантелеймон" във Велес.

Братята на Димитър Думбалаков също са прославени македонски българи – Трендафил Думбалаков е български военен и ВМОРО войвода загинал 18 годишен в легендарната битка на Ножот, а Михаил Думбалаков е български журналист, деец на ВМОК, участник в Илинденско-Преображенското въстание и горянин.

---