Кратък спомен на ротмистър Димитър Атанасов Думбалаков за разлома във върховистките среди след Четническата акция през 1895 г. и пристигането на Гоце Делчев инкогнито в столицата.

След първото македонско въстание, през 1895 година, офицерите взели участие в това въстание, бяха уволнени от служба, и събрани повечето в София, образуваха свой революционен кръжок. В противовес на този кръжок, който се сметаше като продължение на Китанчевия комитет, други македонски дейци, повечето теоретици, отколкото революционери по дело, во главе на Ризов, Ляпчев и пр. образуваха македонски комитет с председател генерал Николаев. Комитетът на генерал Николаев с щаба си от видни политически личности, освен дето не споделяше взглядовете на своите противници, нито искаха да се продължава революционната работа, но от голяма амбиция и за евтина слава искаха, в що би то не стало, те да бъдат начело на работите. Не само групата на офицерите революционери, но и дейците отвътре бяха против тези теоретици на македонското дело. Кръжокът на офицерите революционери се ползуваше с доверието на вътрешните дейци и те имаха упования в тяхната искреност и делова способност.
Ето защо сношенията между тях били близки и съгласието пълно.
Със скромните си средства, които офицерската група разполагаше тогава, помагаше на своите другари във вътрешността.
Дамян Груев и други дейци от вътрешността тайно бяха дошли да се срещнат с нашите другари и да разменят мисли за бъдещата ни деятелност.
В началото на м. февруари 1896 година, един ден надвечер с другарите бяхме събрали на чаша бира в "Червен рак", тогава в това здание, където е сега магазина на ...(не се чете). На другарската маса седехме мнозина, от които помня Ю. Венедиков, Б. Сарафов, Т. Давидов, Пожарлиев и др.
Още не бяхме изпили бирата си и един гарсон повика Сарафов да излезе вън, защото го викал един селянин. След малко Сарафов се върна и каза да платим и излезем на разходка. Когато излезохме вън на улицата, тъкмо на това място, където е сега вратата на зъболекарския кабинет на Кисов, съгледахме един човек в македонска селска носия. Сарафов (не се чете) ни представи на "непознатия" селянин, с който някои се ръкуваха без да го познаят. Когато дойде и моя ред и се пристъпих го мнимия селянин, веднага познах моя стар приятел и съученик Гоце Делчев.
Щях да го прегърна и разцелувам, но Делчев стискайки приятелски ръката ми, даде ми знак да не давам свобода на моите чувства...

N.B. Някои страници са трудно четими.

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Димитър Атанасов Думбалаков е майор от Българската армия и войвода на ВМОК. Участва в Четническата акция на ВМОК , Горноджумайското въстание и в Илинденско-Преображенското въстание . В 1912 г. заедно с Петър Дървингов е един от основните организатори на Македоно-одринското опълчение на Българската армия. По време на Първата световна война командва Втора дружина на Трети пехотен македонски полк на Единадесета дивизия на Българската армия, която се сражава с френски части във Велешко. Думбалаков е ранен на 31 октомври 1915 г. и почива малко по-късно. Погребан е тържествено на 1 ноември в двора на църквата "Свети Пантелеймон" във Велес.

Братята на Димитър Думбалаков също са прославени македонски българи – Трендафил Думбалаков е български военен и ВМОРО войвода загинал 18 годишен в легендарната битка на Ножот, а Михаил Думбалаков е български журналист, деец на ВМОК, участник в Илинденско-Преображенското въстание и горянин.

---