Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Судьбьi Болгарской Церкви", публикувано в сп. "Православное Обозренiе", первое полугодiе, Москва, 1870 година
Райко Жинзифов от Велес, Вардарска Македония - "Судьбьi Болгарской Церкви", публикувано в сп. "Православное Обозренiе", первое полугодiе, Москва, 1870 година


Увеличи
Описание

Райко Жинзифов представя пред руската общественост историята на българската църква. Изследването е писано по повод „хилядолетието на Българската църква (което) ни дава особен повод да си припомним предишните й съдби.“

"Намирайки се дълго време в духовна нищета славяните от Македония, България и северна Тракия образували силно и голямо царство под името България. Езичеството сред тези славяни, които от тук насетне ще наричаме българи, продължило да се сблъсква с християнските учения докато не се появили създателите на славянската писменост, всеславянските просветители Св. Св. Кирил и Методий..."

"Някои учени смятат, че Св. Св. Кирил и Методий са с гръцки произход, но в полза на мнението, че са от славянски произход могат да се изтъкнат следните доказателства:
(...)
2) Чистота и дълбочина на славянобългарския писмен език в техните книги. Дори в наше време, когато има много ползи за изучаване на славянски език, би било трудно за един грък да изучи до такова съвършенство езика, а какво остава за IX век, когато не е имало граматики или речници, нито славянски буквари..."


"Още през XVII век един от руснак (Арсений Суханов) чул предание на Света гора, че Св. Св. Кирил и Методий са родени от баща българин и майка гъркиня. Както и да е, Българската православна църква възниква по времето на проповедническата дейност на светите братя и техните ученици, в началото на второто полувина на IX век."

"Столицата на българския патриарх през цялото царуване на Симеон и в началото на царуването на сина му Петър е Преслав, този старобългарски Цариград. Когато руснака Княз Святослав превзел този град и останал в него известно време, както царския, така и патриаршеския престол трябвало да се преместят в Дристра (Силистра). Впоследствие на опустошаването на българското царство от Йоан Цимисхий политическият живот на българите се концентрирал в западна България (Македония), следователно патриаршеският престол се установил първо в Преспа, а след това в Лихнид (Охрид). Самуил Велики, след като се укрепил в Македония, не само освободил цялата източна част на България от властта на Византия, но завладял и Тесалия, и Епир, така че при него, както и при Симеон, българското царство станало много силно.От патриарсите, които заемат българския престол от времето установяването на патриаршията и до падането на Първото българско царство настъпило след смъртта на Самуил (1017 г.), са известни: ..."

" Кирил и Методий превели на древнобългарския език най-важните и най-необходимите богослужебни книги: Евангелието, Апостола, псалтира (...) Св. Седмочисленици подготвили много други дейци, които ревностно работили за развитието на българската писменост, обогатявайки новите й преводи и произведения..."

"Повечето старобългарски писатели са носили свещенослужения или монашески чин, т.е. те са били епископи, свещеници и монаси. За да разберем какво е било вътрешното състояние на българската църква, управлявана от толкова достойни и дейни Божии служители, е достатъчно да кажем няколко думи за един от тях, а именно за Св. Климент, който след смъртта на Св. Методий (885 г.) в резултат на интригите на латинското духовенство е изгонен от Моравия заедно с други славянски дейци и се заселва в България. Българският цар Борис приема Св. Климент с голяма радост и го изпраща (899 г.), като духовен водач, в Кутмичивица (Охридско в Македония), където Св. Климент работи неуморно по въпроса за духовното развитие и просвещение на местните българи."

"В България все още не било напълно изкоренено езичеството и тази ерес (манихейството) и българския народностен дух се изродил в нова ерес, която скоро бързо се разпространила сред българите. Преобразителят на манихейството и основател на новата ерес в България бил някакъв български свещеник на име Богомил, от когото тази ерес получава своето ново име. Богомил живял по времето на Петър, който царувал от 927 г. до 968 г."

"През 1737 г., когато Австрия била във война с Турция, константинополският патриарх Йоан Ипсиланти отишъл във Високата порта и обявил, че охридският патриарх има тайни политически отношения с Австрия, че не е лоялен към султанското правителство и че действа за унищожението на турската империя, в резултат на което константинополският патриарх замолил турското правителство да прекрати съществуването на независимата Охридска архиепископия. Не е известно със сигурност защо молбата на константинополския патриарх не успяла. Но това, което нито Калиник постигнал с анатемата си, нито Йоан Ипсиланти с доклада си до турското правителство, било постигнато от техния наследник патриарх Самуил. С него Охридската патриаршия окончателно станала собственост (1767) на константинополския патриарх, и оттогава до днес целият български народ е и в материално и в морално отношение роб на Цариградския патриарх."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият във Велес Райко Иванов (Йоанов) Жинзифов (1839-1877, Москва) е виден български поет и възрожденец. Завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет и живее в средата на младата българска емиграция в Москва - заедно с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Константин Миладинов, Константин Станишев, Васил Попович, Марин Дринов и др. издават българското литературно-обществено списание "Братски труд" (излязло в четири броя през 1860-1862 г. в Москва). През целия си престой в Русия Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ.
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 366 пъти.