"...В Дебърско се е чувствувала тогава нужда от млади духовни сили, които да заместят остарелите вече калугери. Особено за монастира "Св. Иоан" (Бигор) тази стара духовна крепост на българщината, имало е нужда от интелигентен и енергичен духовен водач. И митрополит Козма за там тъкмел Иеродякона Партений, който на 1909 год. бил произведен в иеромонашески чин. През същата година Козма изпровожда Партения да управлява монастира с егуменски права.
Партений оправдал надеждите на Митрополита. В скоро време той се проявил в качеството си на опитен домакин, и монастирът в стопанско отношение процъвтел. Економическото повдигане на монастира имало за резултат и политическото съживяване на българския дух, и в лицето на Партения монастирът се издигнал в крепост за отпор на развиващата се злонамерена сръбска пропаганда. Все тъй скромен и тих, непораждаш съмнения у властите, Партений беше създал от монастира покрай другото и един метох за отдих на нелегалните синове на Македония, и един склад за техното въоръжение...

След като му отнеха монастиря, сръбските власти го интернираха на постоянно местожителство в Скопие. Оставен без петаче и без подръжка след дълги унижения, най-после Партений бил принуден да склони глава и да поиска от властта да го изпратят в Призренската сръбска духовна семинария.
Но тук той, в качеството си на сръбски ученик не можал ни веднаж да се успокои. Българският дух именно тук всред учащата се сръбска младеж заговорва у него по-силно, и той един ден през учебната 1913/1914 г. се дигизирва цивилен и побегва в Призренското австрийско консулство. Към края на 1914 г. той успе с автомобил да избега в Солун и от там през Деде-Агач стигна в София...

Когато се завърна в монастиря, Партений, започна с по-голема ревност недовършеното още свето народно дело. Тая негова дейност трая до есента на 1918 година. Тая година биде нещастна за Партения и за монастиря "Св. Иоанъ" (Бигор)...
Когато отстъпваха българските войски, той реши да напусне монастира, но насреща му излезоха Галичани, които силно настояха да се завърне в монастира, и той пред техната воля се преклони...
Не след много време, когато Партений бил по обиколка за привеждане в известност на монастирските имоти, трима джандари, го подкарали обратно за монастира. Из пътя от с. Река-Требища за монастира, под предлог, че се опитал да побегне, той бил измушкан с ножове и в песъка на р. Радика, в предварително изкопана дупка с глава надолу бил заровен, като му оставили краката да стърчат отвън..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Ангел Динев (1891-1952) е деец на ВМОРО и на ВМРО (обединена), български и югославски общественик, новинар, публицист, историк и политически работник, ръководител на Гевгелийското братство и чиновник в Българското министерство на земеделието, след 1934 г. минава на македонистки позиции.

---