Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско", София, 1934 година
Ангел Динев от с. Смоквица, Гевгелийско, Вардарска Македония - "Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско", София, 1934 година


Увеличи
Описание

"Хуриетът и Следхуриетските борби в Гевгелийско" е издадена от Ангел Динев и софийската печатница "Съгласие" през 1934 г.

"Българската официална власть, провеждайки политиката на икономически господствуващитѣ слоеве въ страната, чиито главенъ дерижьор бѣ Фердинандъ презъ 1908 и следващитѣ години, систематически се стрѣмеше да компрометира хуриета на Младотурцитѣ, за да създаде прецедентъ за война. Тази политика се подкрепваше отъ всички политически партии, съ изключение тая на работницитѣ и неинъ главенъ изпълнитель въ Македония бѣха върховиститѣ.

Ведно съ нашето пристигане въ Кожухъ, пристигна и Ичко Гюпчето. Съ себе си той водѣше четници на брой 25 человека: Михаилъ Радевъ Странджата отъ гр. Ески Джумая; Дѣйствующия капитанъ Тодоровъ отъ гр. Сливенъ; Митре Робката отъ с. Крива; Христо Аргировъ Чауша отъ с. Чешъ гъсъ; Дончо Арсовъ Мицковъ отъ с. Подвизъ, Кичевско; Гоно Зайковъ от с. Крива; Ичо Търтовъ отъ с. Баровица; Тошо х. Тошовъ отъ гр. Дойранъ; Гоно Азъровъ, Ичо Траяновъ, Никола Влашето, Василъ Циганчето, Тома Радомирски, Дончо отъ гр. Джумая; Иорданъ Русевъ отъ с. Древна; Вичо Киряковъ ст. подофицеръ отъ гр. Сливенъ. Стоянъ Салията отъ Дебъръ; Дончо Калъчовъ отъ гр. Кукушъ; Петко Новаковъ, Чамо и Иванъ отъ с. Сирмининъ и др. Въ Кожухъ Гюпчето се срѣщна съ своя съселянинъ гъркоманина Данго войвода и се споразумѣ съ него да работятъ наедно. Данго бѣше андартинъ, но идѣше не съ оня шовинистиченъ духъ, съ който бѣха напоени андартскитѣ воеводи преди Хуриета и подиръ голѣмото Илинденско възстание. Той имаше директиви отъ гърцката духовна власть въ Солунъ да се разбира съ българскитѣ комити и да действа съ българитѣ наедно противъ турцитѣ. Когато чухме, че Данго и Ичко се надумали да работятъ наедно, очудихме се. Ние знаехме каква дълбока пропасть зѣеше между андартитѣ и комититѣ, но изведнажъ братски съюзъ! После когато стана войната за подѣлбата на Македония на насъ ни стана всичко ясно...

Хората обръщаха погледъ къмъ българската граница и бѣха увѣрени въ идването на българскитѣ войски, бѣха увѣрени, че чрезъ война ще дойде свободата... Силата на революционната идея, която възбуждаше маситѣ къмъ самонадѣяность, бѣше огъната отъ техническата сила на топоветѣ, които въ тоя моментъ рушеха реалното. Върховизма протриваше доволно рѫце. Постигната бѣ неговата главна цѣль - огъня, който горѣше съ стихия за едно хищническо завладяване. Военния трѣсъкъ бѣ завъртѣлъ стрелката на предишното настроение и бѣ измѣнилъ сѫществующитѣ наши понятия. Македонскитѣ революционери въ болшинството си опиянени отъ тоя трѣсъкъ, тоя пѫтъ идѣха съ титлата "Велможи" и като патраули на Българската армия, се грижеха само за повеленията на нейния воененъ уставъ, даденъ имъ отъ членоветѣ на Софийския "освободителенъ" комитетъ. Македонската емиграция по силата на този уставъ и тя бѣ реквизирана мобилизирана и организирана въ едно опълчение. Така се изостави ветото на нашата революционна история и петпринципния катехизисъ на вѫтрешностьта на Македония се забрави. Само Санданиститѣ, часть отъ тѣхъ, предимно революционнитѣ македонски социалисти останаха непоколебимо вѣрни на вѫтрешно-самостоятелната борба противъ завоеваталната довоенна и военна намѣса на България и другитѣ държави...

...Когато дойдоха въ града, сърбитѣ назначиха свой комендантъ, а мѣстния комитетъ го търпѣха до тогава, до когато дойдоха сръбски чиновници отъ Сърбия. Миролюбието на сърбитѣ спрѣмо мѣстното население трая до м. Декемврий 1912 год. когато станаха и за децата ясни завоевателнитѣ имъ намѣрения. Въ администрацията тѣ си подредиха хора подкупни и сърбомани, на които даваха произволни права. Една обикновена за времето случка дойде да открие голѣмата умраза спрѣмо българското население..."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Ангел Динев (1891-1952) е деец на ВМОРО и на ВМРО (обединена), български и югославски общественик, новинар, публицист, историк и политически работник, ръководител на Гевгелийското братство и чиновник в Българското министерство на земеделието, след 1934 г. минава на македонистки позиции.


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 562 пъти.