"Сръбската пропаганда сви гнездо в Скопие. Отвориха сръбско училище и пансион. Истина е, че скопяни съвсем немаше в тия училища, но чужденци, преселници из Косовско-поле и др. места пращаха децата си там, дето парите довършваха останалото. По тоя начин се създаваше един фактор, носящ сам по себе си постоянни конфликти, за да измени цел народ, стремящ се към живот от светлина и култура.
И, ето, един ясен слънчев ден, за наше очудване, сварихме в ливадите 50-60 сръбски ученици в синкава униформа и още толкоз даскали, попове, гавази и други лица, съвсем не скопяни, разположили се на нашето място, охранявани от неколко турски заптиета.
Сякаш електрически ток премина из нашата дълга редица и преди да се спомни некой, стана сборичкване между нашия гавазин и сръбските такива, а след туй смесихме се братята славяни уловени за гушите. След неколко минути само видех, как сърбите напуснаха ливадата с разнебитени сили. Ние побързахме да си вземем местото, което тъй нахално посегна чужденеца да ни отнемен и всред тържествуващите възгласи на населението запехме „Ой, Милане, Шумадийска свиню!“
– Тъй, зер, местото си е наше от старо време – дереха неколцина скопяни, а тия свини, хоп, подранили и изтикали...
Възмущението бе общо, страшно, макар и всеки да знаеше, че спорната земя си е още турска..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Богдан Баров е български писател и деец на ВМОРО и БКП, роден през 1885 г. в град Скопие . След 1904 г. е скопски войвода на ВМОРО . През 1905 г. е бежанец в България – установява се в Стара Загора, където се включва в социалистическото движение. През 1920 г. пише романа „Блуждение“, който е един от първите романи в България с пролетарско-социална тематика. Участва в Септемврийското въстание от 1923 г. Умира през 1941 г. в София на 55-годишна възраст.

---