

Но запитват ни некои – къде ви са бойните легиони, с които да отнемете от владетелите ѝ Македония и да я направите независима? Ако требва да отговорим на чужденци, ние им поясняваме, че балканските неуредици най-добре се премахват чрез създаване на независима Македония. Но ако требва да се препираме с некой късоглед наш брат (сънародник), в отговор на горния въпрос и ние имаме право да запитаме: „как ще разбиете петтех балкански държави, от които требва да отнемете земя, за да създадете Сан Стефанска България?“ Тия пет държави – Турция, Гърция, Албания, Югославия, Ромъния – имат над 60 милиона население. Всички те държат територии, спадащи в границите на Сан Стефанска България (Албания държи Корчанска околия и др. пунктове). Ако 7 милиона българи се опълчат против тех, отношението на силите е 1:8. А ако седемтех милиона българи искаме независима Македония, с това засегаме живо само Гърция и Сърбия. Съотношението ще бъде 1:3 като сметаме целото население на Югославия, големи части от което, обаче, не са зле настроени към идеята за обособеност на Македония. Но не са нужни полемики. Очевидно е, че ако чрез формулата за самостоятелна Македония и за самостойност на нейното освободително Дело се печелят приятели и може да се очаква нещо добро за поробените българи, нема защо да се отхвърля от страна на некои свободни българи тази позиция, а особено излишно е да бъде тя обругавана. Тук му е местото да кажем, че свободните българи требва да се държат към нещастна Македония както се държа истинската майка в притчата за цар Соломона.
Не напразно още преди 40 години основателите на ВМРО – Хр. Матов, Делчев, Груев, Татарчев и др. всички до един отлични синове на българския народ, но хора с прозорливост, постановиха, че македонското движение самостойно требва да се развива, за да стигне по-бързо и по-безболезнено целта си, и не напразно като цел на борбата поставиха автономията на Македония. Тъй постъпиха те в едно време, когато България се очертаваше като първа по сила между балканските държави. Предвиждали са пречките, които враговете на българския народ ще издигнат, за да не допуснат неговото обединение в една доста силна държава. Не са забравили, че даже една велика Русия не успе да обедини българския народ в една държава. И затова, вместо към блесъка и величието на държавата, потърсили са път към съхранението на нацията, вместо желаното, поискали са да достигнат възможното.(…)
Ако българите в Моравско некога (след Берлинския конгрес) биха създали свои организации, като македонските, ако биха заели също такива позиции, положително е, че големата Моравска област немаше така бързо да се изгуби за българщината, нито така лесно да бъде забравена от свободна България. Искаме да кажем, че България се държа в това отношение така, че самите свободни българи немаха смелост да кажат, че Моравско е българска земя. Тя не се постара да подкрепи духа на моравските българи, не положи грижи за духовното им общение с българската култура, нито се застъпваше за правата им като българи пред общественото мнение. И един ден отиде с военна сила в Моравско, но намери там чисти сърби.(…)
Самостоятелното македонско движение се е проявявало като много сериозно обществено-политическо движение в югоизточна Европа. Като такова то е получило и световна известност.
Ако то стане българско официално държавно дело (ако впрочем, е възможно), това би значило едно народно движение да бъде иззето от съвременната историческа сцена и да бъде затворено в мухлясалите папки из таваните на софийското министерство на външните работи.
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Иван (Ванчо, Ванче) Михайлов Гаврилов (1896-1990, Рим, Италия)
е легендарен български революционер, последният дългогодишен
лидер на ВМРО.
За повече информация за автора тук