На какво учеше децата в Македония видния просветен деец, общественик и революционер Димитър Василев – Македонски.

За покръстването на българите:

"Питание. Кога се кръстиха Бугарите?
Отговор. Едни от них се кръстиха още в първий век потен Рождество Христово, туку понеже ова нихно кръщение беше частно, затова тие се наричаха още язичници.
П. Кои се оние Бугари, што се крстиха в началото на първий век потем Рождество Христово?
От. Тия се Бугарите що живеат по Македонија.
П. От кого се кръстиха ониа?
О. Од Апостол Павле, кој най-напред проповедва во Солун и Филипи..."

"П. В чие време се кръстиха изобщо Бугарите?
От. Бугарите приеле изобщо християнската вера по времето на царя Бугарскаго Бориса, който в святото кръщение се нарече Михаил по името на гърцкия император, той що му се стори нунко (кръстник).
(...)
П. Кое даде повод за да се кръстит народот?
От. Чудото що показал царът со кръстът на (нечетливо) и со педесетте покръстени дворяни, кога наказал против ония, що не сакаха да приемат християнската вера. И така во 868 година се кръсти ситият Бугарский народ.
П. После Борис що направи?
От. Прати до гърцкия цар, да му испрате учители от тия Бугари, що живеле по Македония, и на Святи Кирил и Методий заповеда да преведат на Славенски язик сичките църковни книги и тия испълниле желанието на царът и на народът."

За последния Охридски архиепископ Арсений II Охридски :

"Истинско събитие за Бугарската Патриаршия (I) важно предание
Забележено е в каталога на Цариградските Епископии, що цаиградския патриарх Самуил чрез правителствени мерски уничтожил во 1767 година Охридската и (нечетливо) Архиепископийска независимост. Знайно ет, оти най-сетне Бугарский Охридски Архиепископ е бил Арсений, и е знайно оти горкия Арсений оставил Охридский Патриашеский престол и отишел во Битола по заповед от патриарха, туку бързо недоброжелателите гърци изпъдиха го из Битола, [в] която горкия Арсений беше оставил за прехрана до смъртта си. Дека во коя страна и как бил изпъден из Битола последната наша Бугарска звезда – Патриарх Арсений? Дека свършил той свой озлощастений от Цариградските патриарси – живот? – Тия въпроси ако и да се носят помежду нашите сотатковинци, туку никде и никой досега писменно нито ги предложи, нито ги как развърза. И ми си чинат това важно за всеко Бугарско сърдце събитие да е изгладено за всегда и из фенерските кодики. Туку али может да бидет изгладено ово и от Бугарско сърдце и душа, ако се случило ово само между Бугари – Асрениеви сотатковинци и духавний чеда? Никога – Предание за Бугарското патриаршество съществуват во сичкий Бугарский народ живо от татка кон син, внука и правнука до наше време. Сакате ли да познаете ова и от най-простаго Бугарина? Всекога да се разговорите за това нещо, и вий той час да согледате живо (нечетливо) по лицето му бугарска (нечетливо) со (нечетливо) насълзени очи ке ви кажат: така сме слушнале и от татковети ни! Сакате ли да дознаете и дека бил напъден последний Патриарх, Охридский все Бугариа и дека свършил он своя живот? Попитайте светогорскаго зографскаго калугерина – Бугарина, он ке ви кажет (нечетлово) место, дека Патриарх се (нечетливо) и свършил с последните си дни! Благодарение и на наши сотатковинци зографски калугери, защо па и ако да се биле сега са прости туку и до сега сохраняват заради Бугарското потомство замечтателното собитие за свой Патриарх. Местото на заточението (сюргюн) и смърт последнаго нашего Охридскаго Патриарха и досега не се изгладила из душите им. Зографските старци и до сега казват на младите си духовни чеда за Бугарский Патриарх: Деца! Знайте, оти наш охридски и всея Бугариа последний Патриарх бил заточен от цаиградските патриарски во наш Манастир! Знайте оти наши старци закопале честните останки негови и со тия страдалчески останки телесни (трупови) е свято наше на Карея место, дето е наш конак! Во тоя конак поминал сетните си дни и свършил е свой времений живот горкий наш сотатковник Патриарх в заточение (сюргюн)! Знайте това чида и кога ке остарете, предайте, раскажете ово и на другите ви по-млади духовни братя.
Така е било от очевидците стаци, така ет и сега во зографско калугерско Бугаско сърдце и уста за ова доста замечятелно заради нас собитие! Туку али неможиме да заметим ний во тоя гърцки пустъпък нещо си най-оскорбително заради Бугарска душа? Да, Бугарский Патриарх заточен во бугарский монастир! Не скривало са во това явна гръцка насмешка над соединеното Бугарско уединено духовенство? Не говорила ли явно цаиградската патриаршия през това на бедното Бугаско духовенство; Ето ви патриарх ваш, с когото се гордихте! Приимите го заточен и наслаждавайте се, до дето що живет, защо от сега за напред не ке имате веке другико!?

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Димитър В. Македонски (1848-1898) е виден български просветен деец, публицист, общественик и революционер. Той е един от учредителите на Македонския комитет (ВМОК) през 1895 г.
Повече информация за Димитър В. Македонски тук

---