Една от най-ранните статии на Ванче Михайлов от времето, когато той все още е секретар на Щипското братство в София, член на първото настоятелство на Македонското студентско дружество "Вардар" и изпълнител на специални поръчки за Тодор Александров и ЗП на ВМРО:
Много преди 1903 год. македонските българи се беха пробудили от съня на вековете, през които, както и останалите българи, не се чуваха като народ. Прословутата инертност и примиримост с робската съдба, от мнозина изтълкувани във вреда на българската способност за културен живот и даже като признак за национална неоформеност, отстъпили беха место на постепенно заживяване със система от идеи, които сами по себе си свидетелствуваха за високите национални качества на носителите им. Противоречието между действителността и новите идеи не можеше да не доведе до стремеж към промена на съществующия ред на нещата. Новата политическа религия, далече различна от пълната с фатализъм идеология на робското време, се изработваше и жадно възприемаше. Борбата за свободен национален живот и за политико-социално преустройство в земята на безправието и сълзите бе неминуема още след освобождението на България.
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Иван (Ванчо, Ванче) Михайлов Гаврилов (1896-1990, Рим, Италия)
е легендарен български революционер, последният дългогодишен
лидер на ВМРО.
За повече информация за автора тук