Ръкописните бележки (с прикачен транскрибирания текст) на ВМОРО дееца Станислав Чакъров от Струга за революционната дейност на организацията в родния му град и околията в периода от 1893 до 1912 г. Бележките са писани по време на Първата Световна война, когато Чакъров е български околийски началник в Куманово , и изпратени в плик на ВМРО дееца от Крушево Наум Томалевски , в чийто архив се съхраняват и сега.

"Периодът след въстанието характеризира се с това, че организацията изгуби своята тайнственост и дисциплина, и се появиха несъгласия през известно време между по-видните работници. Но изобщо духът се запази особено в това, че главният организатор и водител на въстанието в Охридско Христо Узунов (от Охрид) остана в Охридско и след потушаването на въстанието. Организацията вече стана явна и всеки българин беше член в нея."

"Но през юлий 1908 г. провъзгласи се „Хуриета“. Стана сближение между турци [и] българи. Четите слезнаха от балканите, посрещани тържествено от парад и власт. Духовете се успокоиха и вле се надежда за по-добър живот. Конгресите се замениха с политически конституционни клубове. Но всичко бе за кратко време. Надеждите почнаха да изчезват и изчезнаха съвършенно 1911 г., когато Тургут паша предприе обезоръжаването на българското население."

Източник: ЦДА, 1685к, оп. 1, а.е. 75.

Автор: Роденият през 1884 г. в град Струга Станислав Георгиев Чакъров е революционер на ВМОРО , член на околийския комитет на организацията в родния си град. По време на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия като е награждаван с сребърен кръст „За военна заслуга“. По време на Първата световна война е български околийски началник в Куманово , заради което, съгласно официалната идеология в Р. С. Македония – сърбо-македонизма, днес е изучаван в Македония като „бугарски окупатор на родната си Македониja“ . През 1917 г. Станислав Чакъров подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година . Неговата сестра Славка Чакърова-Пушкарова е деец на ВМОРО ушила охридското въстаническо знаме, на което е изобразена девойка с българския национален трицвет – бяло, зелено и червено.

---