"Въ село Дутлии, Сѣрско, преоблѣкохме Дѣлчева въ селски костюмъ, въ който той изглеждаше като сѫщински чорбаджия. Придруженъ отъ Д. Гощановъ, сѫщо преоблѣченъ, и отъ нѣколко селяни, той се отправи за Сѣресъ рано сутриньта, за да може по-навреме да влѣзе въ града...
Влѣзнали въ града, гдето билъ дошелъ куриеръ отъ с. Караджово, съ когото Гоце заминалъ; въ с. Караджово пъкъ чакалъ куриеръ отъ с. Сяковча. Съ тогова преминали Струма, използувайки наши собствени лодки, и отъ с. Сяковча, съ куриеръ отъ село Негованъ, заминали за Солун, кѫдето благополучно пристигнали.
Даме Груевъ тъкмо що се билъ приготвилъ да замине за Битоля, и Гоце пристигналъ. Срѣщата помежду имъ била много трогателна. Тѣ беха двата стълба, които олицетворяваха организацията. Гоце свободенъ като гълѫбъ, а Даме излѣзалъ изъ желѣзна клетка отъ Диаръ-бекиръ, най-страшния турски затворъ, който билъ оставилъ отпечатъкъ върху лицето на Даме, както ни разправяше Дѣлчевъ, следъ завръщането си отъ Солунъ. Даме билъ заприличалъ на сѫщински мъртвецъ, като че ли билъ живъ изкаранъ отъ гроба.
Дѣлчевъ и Даме говорили надълго и широко. Дѣлчевъ настоявалъ много предъ Даме, като пристигне въ Битоля да поукроти духоветѣ, които силно настояваха за въстание. За въстание още не бѣхме готови, споредъ него.
Даме заминалъ веднага за Битоля, а Гоце останалъ въ Солунъ, за да привърши нѣкои работи самичъкъ. Тукъ го заварилъ и атентатътъ върху банката.

Упорито се бѣше пръсналъ слухъ, че ще се бомбардира "Банкъ Империалъ Отоманъ"; отбеляза го дори единъ френски вестникъ, ако не се лъжа "Matin". Мислѣше се, обаче, че нападението ще стане съ бомби, безъ да се подозира нѣщо за подземно складирания стотици килограми динамитъ, и то въ основитѣ на самата банка...
Точно въ момента когато станалъ взривътъ въ парахода, Гоце билъ въ гимназията. Разбралъ, че атентатътъ вече ще се възпроизведе и въ града, той веднага се упѫтилъ за кукушката махала, която е при Вардаръ-капия, разтърсилъ се цѣлиятъ градъ отъ избухването на динамита въ банката...
Делчевъ едва се измъкналъ отъ града и самъ-самичъкъ, безъ никакъвъ куриеръ, се упѫтилъ за Негованъ, а отъ тамъ обратно за Сѣресъ. Отъ Сѣресъ презъ с. Дутлии той стигна въ с. Баница, кѫдето се срещнахме и навѣки раздѣлихме, като оставихме него и още други петь души другари паднали въ неравната борба...
...Преди разсъмване, около два часа, стигнахме въ селото и се настанихме въ две кѫщи. Дѣлчевъ бѣше пристигналъ малко по-рано отъ насъ, защото неговиятъ пѫтъ бѣше по-кѫсъ. Като се спрѣхъ въ кѫщата, която бѣше точно срещу тая на Дѣлчева, ето го че той дойде при насъ и съ влизането си, засмѣнъ и бодъръ, ни поздрави, казвайки: "Момчета, разиграхме ханъмитѣ съ широкитѣ шалвари въ Солунъ! Поменъ нѣма отъ "Банкъ Империалъ Отоманъ". Така ще раздусаме отъ основи тая гнила турска империя!..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Михаил Чаков (1873-1938;София) е български революционер и войвода на ВМОРО. Районен и околийски войвода в Петричко, Драмско, Кумановско, Велешко и Серско. През 1906 г. Михаил Чаков се завръща в село Баница заедно с Таската Серски, където изравят костите на Гоце Делчев и ги скриват под светия престол на църквата. По време на Балканската война е войвода на чета № 11 на Македоно-одринското опълчение на Българската войска. Участва в освобождението на Разлог, Банско, Драма, Неврокоп и Кавала. След Първата световна война е член на "Илинденската организация" и съхранява костите на Гоце Делчев в сандъче в дома си до 1923 г.
Повече за войводата Михаил Чаков прочетете тук

---