След 1945 г. в Югославия комунистите налагат македонизма като официална идеология и на негова база започват създаването на нова македонска нация и език на гърба на българската нация и език в Македония. Като реакция на този процес през 1960 г. големият български писател и изследовател от град Щип Петър Завоев пише настоящия тук ръкопис озаглавен "Български възрожденци и просветители от Македония".

"Подрастващото българско поколение беше зле осведомявано от враговете на народа ни, що се отнася до народностния облик на Македония. За да му се помогне да разбере истината и да види какъв народ е населявал, а и днес населява Македония, осмелих се да извадя из забвението и от новия мрак, в който потънаха великите сенки на народните ни будители от македонски произход. Нека всеки да види какво даде Македония за българското пробуждане и осъзнаване и какво е нейното участие в българската писменост и наука. Като се знае, че българската Екзархия се устрои от 1870 г., а храбрата руска войска освободи България на 1878 година, нека всеки да си направи заключение какво беше преди тия дати самосъзнанието на славянското население в Македония.
Преди възрожденската епоха бехме „елиногласни българи“, сега станахме „македоногласни сърби“. Официалният език в Македония сега не е езикът на Кирил Пейчинович, на Яким Кърчовски, или на Жинзифова; той сега е една смесица от „българо-сърбо-хърватщина“ – едно нескопосано миш-мяш, пъстро като стародревно дервишко рухо. В Македония сега има: сърби, власи, арнаути, турци, гърци, евреи, цигани, само българи няма! Една мизерия, прикрита зад формули... Официално признати българи в Югославия, дошли от Македония и заселени в Белград, Загреб и другаде все може да се намерят, но в родината им ги няма. Там българите са „македонци“ – понятие забулено с измислици, родено сред мъглата; една неприлична историческа фалшификация..."

Източник: Ръкописът е предоставен от внучката на писателя – Н. Минкова.

Автор: Роденият в град Щип Петър поп Иванов Ковачев (известен като Петър Завоев, 1880-1969, София) е български журналист, писател и изследовател. Завършва Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" и след това работи като журналист в София и Пловдив. През 1905 г. става един от инициаторите за образуването на Съюзът на българските журналисти в София. По време на Балканските войни е част от 12 лозенградска дружина на Македоно-одринското опълчение на Българската армия. През 1923 г. е един от основателите на Македонския научен институт в София и става председател на Щипското благотворително братство. След преврата от 09.IX.1944 г. комунистите преследват П. Завоев като изземват негови книги и го изселват в Ловеч.
За повече информация за автора тук

---