Разказ на Петър Завоев за настъпването на свободата през 1941 година в малкото село Злетово във Вардарска Македония.

"И той слезе неколко стъпала по-надолу по стълбата, отмери с ръка по дъските и заклати радостно глава. Сетне въвре жилестите си пръсти в една цепнатина на стъпалото и изпъшка. Скръцна дъската и се разцепи. Още един старчески напън и тя съвсем отхвръкна настрана. Разкри се черна дупка зад стълбите. Дедо Божил пъхна ръката си вътре и скоро напипа нещо. А когато я извади, кокалестите му пръсти стискаха едно вълнено българско знаме, увито около къса, добре изгладена дръжка. Старият клисар се прекръсти и целуна благоговейно знамето.
Некога, през страшните дни на 1918 г., когато българската войска съкрушено напускаше тия места, той беше откачил знамето от върха на камбанарията и го беше скрил в тази дупка. Никой в Злетово не знаеше тайната му. Упоритият българин цели двадесет и две години я кри, докато даде Бог това знаме отново да възвести свободата в поробения градец и да се развее над камбанарията."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Щип Петър поп Иванов Ковачев (известен като Петър Завоев, 1880-1969, София) е български журналист, писател и изследовател. Завършва Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" и след това работи като журналист в София и Пловдив. През 1905 г. става един от инициаторите за образуването на Съюзът на българските журналисти в София. По време на Балканските войни е част от 12 лозенградска дружина на Македоно-одринското опълчение на Българската армия. През 1923 г. е един от основателите на Македонския научен институт в София и става председател на Щипското благотворително братство. След преврата от 09.IX.1944 г. комунистите преследват П. Завоев като изземват негови книги и го изселват в Ловеч.
За повече информация за автора тук

---