"Прѣди 2 години, на днешния день скопяни прѣживѣха рѣдки, незаличими отъ паметьта моменти, прѣзъ които чувствата на надежда и прѣдвкусваната радость отъ срѣщата на освободители и освободени се смѣняха съ страхъ отъ послѣдната мъсть на озлобения отстѫпващ неприятель...
Къмъ пладне боятъ се води до самия градъ: на Кази баба сѫ се окопали сърбитѣ, рѣшени да дадатъ послѣдния отпоръ прѣдъ Скопйе. Гранати прѣхвъркватъ къмъ града. По смѣлитѣ отъ мѫжетѣ слѣдятъ сражението отъ таванитѣ на кѫщитѣ. А сърдцата на всички туптятъ до пръсване. Три часа трае това. Чува се громко, мощно, побѣдително ура. Сърбитѣ бѣгатъ къмъ Качаникъ и Тетово. Патрулитѣ на българскитѣ войски влизатъ въ града. Нѣма вече опасность отъ потисницитѣ. Скопяни излизатъ да посрѣщатъ съ цвѣтя своитѣ мили освободители: старитѣ плачатъ отъ радость и се кръстятъ, че сѫ доживѣли този честитъ день, дѣцата тържествуватъ, майкитѣ чакатъ прѣдъ вратитѣ и черпятъ юнацитѣ, които бързатъ по петитѣ на врага, за да не му дадатъ възможность да се окопае: нѣма врѣме сега за гостуване. Но Скопйе е вече свободно, въ Скопйе е праздникъ. И днешния день въ Скопйе ще бѫде винаги празникъ!

Кмета на гр. Скопйе, извѣстния дѣецъ отъ новата революционна епоха Хр. п. Коцевъ, държа една дълга прочувствена рѣчъ, въ която напомни на гражданството колко скѫпъ и паметенъ е днешния день на складка свобода, в който нѣма вече ония неотколѣшни тежки душевни страдания, когато скопскиятъ българинъ не можеше да говори свободно даже матерния си язикъ, отъ страхъ да не бѫде чутъ отъ нѣкой сърбинъ и обруганъ и малтретиранъ за това. Той спомни за всичкитѣ смѣшни планове на сръбскитѣ държавници и ученишовинисти, които изчезнаха като димъ прѣдъ храброто орѫжие на българския войникъ..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Вестник "Родина" е български вестник излизал в Скопие по време на Първата световна война от 1915 до 1918 г. Редактори на вестника са дейците на ВМОРО – Христо Матов и Георги Баждаров

---