"Тоя свѣтълъ народенъ праздникъ бѣ отпразднуванъ тая година въ Скопйе съ подобающата му се тържественость.
Още въ надвечерието на праздника учрѣжденията, магазинитѣ и кѫщите бѣха окичени съ знамена. Магазинътъ на г. Д. Зойчевъ, украсенъ съ народни трикольори, зеленина и ликоветѣ на погиналитѣ македонски революционери особено привлѣче вниманието на публиката и главно на нашитѣ съюзници, които любопитствуваха да знаятъ, кои сѫ тѣзи хора на портретитѣ. Черквата св. Богородица, кѫдѣто се отслужи литургия, и широкиятъ дворъ на черквата бѣха прѣпълнени съ богомолци. На литургията присѫствуваха всички военни прѣдставители на гражданската и военна власть въ града, а отъ страна на виднитѣ македонски дѣйци г. Тодоръ Александровъ. Едно голѣмо множество отъ селянки, прѣдимно момичета и селени - бивши четници и милиционери, съ пушкитѣ си, бѣха придошли отъ околнитѣ села и запълнили двора и съсѣднитѣ входове къмъ него.
Слѣдъ литургията едно дълго шествие се проточи къмъ построения павильонъ при банката, дѣто прѣдстоеше да се отслужи панахида за падналитѣ революционери и молебствие за живитѣ. Начели на шествието вървѣха група четници, въ своитѣ униформи и въорѫжения, носящи портретитѣ на Дѣлчевъ, Груевъ, Борисъ Сарафовъ, бившия мѣстенъ войвода Василъ Аджаларски и таблото съ ликоветѣ на революционеритѣ..

. ...Възстанието бива потушено жестоко 9,830 кѫщи сѫ опожарени 67, 853 души обездомени, 2,129 души беззащитно население изклани...
Организацията слѣдъ възстанието се окопитва наново; нѣщо повече, тя се засилва...
Но тукъ начева врѣмето за най-тежки изпитания за организацията и цѣлото македонско население, срѣщу което се нахвърлятъ съ нечувана ярость толериранитѣ отъ хамидовото правителство сръбски и гръцки чети. Съ побои, опожаряване, убийства, гръцкитѣ и сръбски чети дирѣха да създадатъ въ Македония истински сърби и "славяногласници" патриаршисти. Това бѣ врѣмето, когато гръцки владици плащаха съ наполеонъ срѣщу всѣка отсѣчена българска глава и когато безразборно се изтрѣбяваше българското население.
Въ тази тежка отбрана македонското население и неговата революционна организация проявиха всичката жилавина и всичката борческа твърдость на българското племе..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Серското село Горно Броди Георги Димков Баждаров (1881-1929, Варна) е революционер, учител и журналист, деец на ВМОРО и ВМРО, един от основателите на Македонския научен институт. Учи в Солунска българска мъжка гимназия и в Битолската българска класическа гимназия. Още като ученик е сред основавателите на ученически революционен кръжок на Българското тайно революционно братство. Участва в Илинденско-Преображенското въстание, а по-късно е сред основателите на Съюза на българските конституционни клубове и на Съюза на българските учители в Отоманската империя. Редактира редица вестници и списания, издава книги за Македония и ВМОРО.
За повече информация за автора тук

---