Последната статия на Владислав (Славчо) Ковачев преди да бъде убит, посветена на българския офицер и войвода на ВМОК Димитър Думбалаков от с. Сухо, Солунско.
"За сега ще се задоволимъ да обрисуваме предъ македонското общество и българското племе крупната фигура на Димитъръ Атанасовъ Думбалаковъ, каквато тя се е очертала въ нашето съзнание и прѣценка като македонски революционеръ, заемащъ по безспоренъ начинъ, заслуга и достоинство, видно мѣсто въ македонското освободително движение...
...Роденъ е на 21 мартъ 1872 год., въ ония бурни врѣмена когато българския народъ провяваше титаническитѣ си усилия за отхвърлянето на непоносимото робско брѣме. А родното му село Сухо, кацнало въ красивото и дивно подножение на Суха планина, въ самия халкидически полуостровъ, уединено въ своята самобитностъ, далечъ отъ свѣтовнитѣ пѫтища, то е останало и до днесъ единственото село отъ цѣлата Лѫгадинска околия, което е запазило, като "свѣтая светихъ", чистия старобългарски езикъ съ неговите нрави и обичаи! Усилията на Фенеръ, подпомогнатъ и отъ турскитѣ власти възъ основа на Хамидовия принципъ "раздѣляй и владѣй", за унищожението на българщината въ тоя край, не веднажъ сѫ се разбивали отъ народностното самосъзнание на Суховчани, крѣпено главно отъ патриотичното сѣмейство Думбалакови....
...Още е пресенъ спомена отъ срещата ми съ Димитръ въ Военото училище, дѣто той, преди да замине за Солунъ, доде да навести пишущиятъ настоящитѣ редове и съвипусницитѣ ми, между които бѣ и великия Гоце. Облѣкалъ парадния си мундиръ, изпѫчилъ гърди, вирналъ глава, хвърляйки мълниеносни погледи на окрѫжающитѣ го юнкери македончета сияющъ отъ щастливия случай да се почувствува отново въ средата на сънародницитѣ си, съ които го свързватъ споменитѣ на дѣтскитѣ и юнашески врѣмена, Димитръ бѣ въ екстазъ отъ мечтата, която прѣдстоеше да се осѫществи. "Кѫде така, Митко?" - го запитахъ машинално. - "Не знаешъ ли? Въ Солунъ, да видятъ гърчулята и манафитѣ, какво сме ние, българитѣ!"
И така силно ме прегърна той тогава, че и сега, като че ли, чувствувамъ топлотата на самоувѣреностьта му въ силата и мощьта на българския националенъ духъ, който по-сетне създаде великана Димитръ!"
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Роденият в Скопие (1875 - 1924, София) Владислав (Славчо) Ковачев в семейството на щипския революционер Михаил Ковачев е офицер от Българската армия, секретар и ВМОК войвода в Малешевско и Кратовско, ръководител на Македонска федеративна организация и участник в Илинденско-Преображенското въстание в Щипско