Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Едно кратко обiаснение", публикувано в сп. "Лоза", година I, книга II, София, 1892 година
Млада македонска книжовна дружина - "Едно кратко обiаснение", публикувано в сп. "Лоза", година I, книга II, София, 1892 година


Увеличи
Описание

След като в стамболовския вестник "Свобода" са обвинение в прокарване на езиков сепаратизъм "Лозарите" отговарят така:

"...да създаваме отделен „македонски език“ би било глупост от наша страна... Нашето убеждение е, че македонските наречия никогаш нема да представят почва за образование отделен, самостоятелен, литературен език от владеущия днес "източно-български" и то, главно, по тези две причини, че:
1. За да могат да образуват македонските наречия особен, литер. език от българскиа, треба да притежават, от една страна, голема близост по между си, от друга – да имат некакви специални отличия от днешния литературен бъл. език. Нито едното, нито другото имаме: между многуто македонски говори съществуват такива разлики, щото едва ли са по-малки от тие разлики, които стоят изобщо между македонските и източнобългарските говори. Тук ще забележим мимоходом, че често употребяваното название „македонско наречие”, под което разбират езикот на сичките македонци, е съвсем невярно, защото в действителност такова нещо не съществува. Езикот на Братиа Миладинови, Жинзифов и некои други, не е македонски – в широк смисъл на думата, но охридско-прилепски говор, па и то не може да се каже, защото Братiя Миладинови и Жинзифов зимат за основа литер. источно бъл. наречие....

И така единството на българския литер. език естествено е осигурено. Но по нашето мнение само едното единство не е достатъчно. Желателно е, щото, ако не съвсем да съвпада литературното единство с народното в сичките му краища по отношение на езика, да не се отличава поне многу от него, с други думи, летаратурниот език да бъде колкуто се може и по-народен в най-широкото значение на думата сир. колкото литературниот език е понятен по бреговете на Марица, толку да е понятен и на тие на Вардар."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Младата македонска книжовна дружина е българско просветно и благотворително дружество на емигранти от Македония, съществувало в София от края на 1891 или началото на 1892 до 1894 г.
В Младата македонска книжовна дружина участват редица изтъкнати просветители и общественници от Македония – Евтим Спространов, Петър Попарсов, Тома Карайовов, Христо Коцев, Димитър Мирчев, Андрей Ляпчев, Наум Тюфекчиев (български оръжеен търговец, деец на ВМОК), Георги Баласчев, Коста Шахов, Георги Белев, известни и като „лозарите“.


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 511 пъти.