

"Не един път е изтъквано значението на манастирите за развитието на българската писменост и духовна култура. Те са били крепости на българската народност през време на фанариотското иго. От там са излизали дамаскинарите - предтечи на новобългарските писатели. Хилендарски монах бил първият народен будител преп. Паисий. Още Г. С. Раковски е оценил манастирите като пазители на българската книжнина...
Ето защо българският историк е длъжен да изследва културната дейност на нашите манастири. Наред с атонските манастири Зограф и Хилендар, с Рилския, Бачковския и други големи обители в българските земи се издига охридският манастир "Св. Наум", който единствен от първите манастири в първата българска държава се е запазил до днес.
Той е известен по име в България, но малко се знае за неговото състояние и развитие през вековете, пълни с много политически и икономически сътресения. Това ме подбуди да напиша настоящия исторически очерк, който е кратък, понеже няма достатъчно сведения след основаването му до края на XVII век. Но все пак вярвам, че читателите ще добият ценни сведения за положението на тоя древнобългарски светилник, особено през епохата на Възраждането."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Роденият в Охрид академик Иван Йончев Снегаров (1882-1971) е голям църковен историк, архивист и археограф. Работи като учител в Цариградската семинария, Педагогическото училище в Сяр, Солунската българска мъжка гимназия, в Ямболската гимназия, Софийската семинария и др. Редовен доцент в Богословския факултет на СУ в Катедрата по история (1926), редовен професор (1933), член-кореспондент на БАН (1933), академик (1943), титуляр на Катедрата по история в Софийската семинария (1950), където работи и след пенсионирането си като хоноруван професор от 1951 до 1956 година. Директор е на Института за Българска история при БАН от основаването му през 1947 до 1950 година, директор на Архивния институт при БАН (1951-1959). Иван Снегаров е награден с орден „Кирил и Методий“ I степен (1958). Той е член на Охридското културно-просветно дружество и на ВМОРО от 1902 година, редактор е на вестник „Автономна Македония“ (1920-1923). Член-учредител е на Македонския научен институт и е сътрудник на органа му „Македонски преглед“ (1924-1943).
За повече информация за автора тук
И на църковния сайт за православието тук