"На Блаженната Память на моитѣ първи учители по църковното пѣние: баща ми, Вълчо К. Сарафовъ и браточедъ ми, Г. Ивановъ (Зимбилевъ) въ знакъ на моята дълбока синовна и братска признателность посвѣщавамъ, настоящия си трудъ.

Гърцитѣ, като напустнали идолопоклонството и пригърнали християнството, не могли да се раздѣлятъ и отъ всичкитѣ си езически обичаи. Миенето, напримѣръ, рѫцетѣ си отъ страна на свещеника въ олтаря, когато служи, остригването по нѣколко косми отъ главата на младенецъ, когато се кръщава, рѫсенето богомолцитѣ съ освятена вода, кѫденето и прикадяването съ темянъ въ църква сѫ обичаи, земени отъ старогърцкитѣ езически обрѣди, които, като невинни и назидателни за вѣрующитѣ, покръстенитѣ гърци ги въвели и въ църквата Христова. Ако гърцитѣ, слѣдователно, сѫ приели въ църквата нѣколко отъ езическитѣ си обичаи, възможно ли е било да не въведатъ въ нея и своята изящна музика?...
...Отъ 856 год. до началото на 12-й вѣкъ въ църквата е слѣдвала установената отъ Иоана Дамаскина църковно-музикална система, нъ сега вече указала се нужда отъ реформиране на неговата система, и прѣзъ първата половина на 12 вѣкъ, първъ неинъ реформаторъ се явява Иоанъ Кукузелъ, родомъ българинъ изъ Драчъ. Той прѣработилъ и упростотворилъ Дамаскиновата система и не пропустналъ да влѣе въ църковната музика и малко нѣщо отъ българския народенъ напѣвъ, както прѣди него и Дамаскинъ отъ арабския. Гърцитѣ признаватъ Кукузеля за великъ майсторъ на мусикийското искуство (Μέγας Μαῖστωρ τῆς μουσικῆς τέχνης) и сполучливъ реформаторъ на Дамаскина, нъ никакъ не имъ се ще да исповѣдатъ, че той, като българинъ, е тикналъ въ църк. музика нѣщичко и отъ българския напѣвъ. Обаче простодушниятъ биографъ на Кукузеля отъ срѣднитѣ вѣкове съ гордость исповѣдва, че той композиралъ единъ църковенъ "полиелей" по мотива на една майчина си припѣсня и го нарѣкълъ Полиелей на Българката (Πολυέλεος τῆς Βουλγάρας) и по този начинъ доказва, че Кукузель биль чистъ българинъ... Въ тѣхъ не се виждатъ онѣзи манелни кършения на гласа, каквито сѫ свойствени на гърцката и арабска музики, нито се виждатъ по тѣхъ дигоргони и тригоргони, а явствува въ тѣхъ една скромна мелодия, каквато е онази на старо-българскитѣ песни, които сѫ останали отъ старо-българскитѣ обрядни религиозни пѣсни..."

Източник: Оригинален източник на книгата: Psaltbg.blogspot.com

Автор: Петър Вълчов Сарафов (1842-1915; София) е български възрожденец и общественик. Учител в Сяр, Гайтаниново, Либяхово, Зърнево, Неврокоп, Дебрене и др. След Априлското въстание е арестуван от османските власти, а през 1880 г. открива отново българското училище в Сяр. Петър Сарафов е един от първите трима български учители, които получават учителска правоспособност от турските власти в Солун и архимандрит Методий Кусевич го назначава за екзархийски инспектор на всички български училища в Източна Македония. През 1885 г. е арестуван в Сяр заедно с архимандрит Харитон Карпузов и изпратен на заточение в Мала Азия, откъдето успява да избяга през 1887 г. Петър Сарафов е баща на видния революционер и войвода Борис Сарафов и на големия български актьор Кръсто Сарафов.
За повече информация за Петър Сарафов тук

---