Спомените на войводата Аргир Манасиев за освобождението на гр. Гевгелия, по време на Балканската война, са записани от революционера Боян Мирчев (от Битоля) през 1932 г.
"През месец март или април 1912 година получих съобщение от наши хора и ме канеха да замина в Солун, за да ми уредят среща с майор Мустаков, военен аташе. Тогава аз нарядко посещавах Солун, защото там имаше много шпиони. В Солун заминах като взех предпазителни мерки и се срещнах с майор Мустаков. Срещата стана в неговата квартира. Той ме помоли да събирам сведения от военен характер, за някои стратегически пунктове, както и за военните сили в Гевгелия, Струмица, Тиквеш, Дойран и др...
...След неколко дена в града пристигна една сръбска дружина - пехота начело с майор Илич, който веднага взе коменданството на града и така лека полека сърбите се закрепиха здраво в нашия край. Наскоро след това пристигнаха една-две дружини гръцка войска. Ние бехме тръгнали с Ичко Димитров към Дойран като мислехме, че там има повече български войски та да помолим поне една рота да влезе в нашия град. Но в местността Зеленика срещнахме патрули на гръцките войски, които почнаха да ни викат: стасо, стасо! (стой!). Казахме им, че отиваме за Дойран и ни пуснаха да продължим пътя си. В Дойран ни съобщиха, че там имало малко войска. Тогава се опътихме за Кукуш, а оттам за Солун. Явихме се при ген. Тодоров, комуто изложихме положението, че в града вместо български войски са се разположили гръцки и сръбски. Помолихме го да бъде изпратена поне една дружина, за да може да се зарадва българското население. Но това не стана, въпреки обещанията..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Аргир Манасиев (1872-1932) е виден български революционер, учител, общественик, деец на ВМОРО, гевгелийски околийски войвода, председател на Горноджумайското околийско ръководно тяло на ВМРО.

---