"Предлаганите спомени от Аргир Манасиев (I-ва част - до Илинденското въстание) запълват една празнина в македонското народно-освободително движение, защото се отнасят до революционната дейност в Гевгелийска, Дойранска, Ениджевардарска и Кукушка околии, за които е писано малко. Аргир Манасиев е виден и със заслуги революционер. През последните години на своя живот той бе легален деец на автономистите. Спомените му са ценни, понеже ни запознават със събития и епизоди, за които е писано малко. Разказът на Манасиев е точен и до крайна мера обективен, което прави спомените му още по-ценни.
Първата среща с Аргир Манасиев имах на 24 март 1932 г. в гръдоболното отделение на Александровата болница, където Манасиев бе настанен за лечение като тежко болен. Принуден бех да зачестя срещите си, понеже изгледите за възстановяване на здравето на дедо Аргир беха малки. В неколкото срещи записах онова, което Манасиев си бе спомнил за своя революционен живот. Последната среща се състоя на 9 април 1932 г. Неколко месеца след нея (7 септември 1932 г.) дедо Аргир бе вече покойник...

Роден съм в 1873 г. в с. Сехово, Гевгелийско. Именувам се Аргир Наков Манасиев. Баща ми се казваше Нако Димитров Манасиев, а майка ми - Стана Танева Накова, родом от с. Шльопинци, Гевгелийско. Баща ми бе земеделец, като през летния сезон се занимаваше с производство на керемиди. Той учил в гръцко училище и бе малко образован. По едно време дори искали да го ръкоположат за свещеник. Но тогава се повдигнал църковният въпрос и баща ми отказал да се ръкоположи за гръцки свещеник..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Аргир Манасиев (1872-1932) е виден български революционер, учител, общественик, деец на ВМОРО, гевгелийски околийски войвода, председател на Горноджумайското околийско ръководно тяло на ВМРО.

---