"Драги Киров.
Изпращам ти сведенията за Петър Юруков, обаче без определени дати за тогавашното време. Разбира се, сведенията за идването на покойния Юруков в Крушевска околия за околийски войвода, кои чети е заварил, причините за сполетялата го смърт, са верни. Всичко, което ти донасям за станалото до смъртта на Юруков е верно, без преувеличение..."
...Уредихме оръжието да се изпрати по канал, понеже Юруков е бил три години войвода в Тиквешко, остана там да гостува цел месец. Връща се за Крушовско. Минаха Мориховско и дойдоха до манастира Прилепец през нощта, настаниха се вътре в една стая, вечераха и легнаха да спят, като грижата за техната охрана взимат хората от манастира. На сутринта всичко е спокойно. Около 10 ч. преди обед от под манастира се явяват пет-шест въоръжени турци на коне. Били свинярите, които пишели свинете за данък. Стигнали под портите на манастира. Съобщават на Юруков, че идват турци отдолу. Той решава заедно с неговия другар Диме да излезнат от задните врати на манастира на голо и да бегат да се крият по голите карпи. Турците ги виждат, че бегат и откриват огън. Юруков и Диме също откриват огън, обаче Юруков го раняват в крака, баш в глужда и останал куршумът в глужда между кокалите. Втората му рана е в левата ръка. Турците се изплашили и отишли в Прилеп да съобщят за случката. През това време Петър го погребват в един гроб в манастирските гробища, покриват го със земя и му оставят една дупка за дишане. Другарят на Петър Диме се отскубва и заминава за с. Обършани да съобщи за положението на Петър. След два часа идва войска, жандармерия от Прилеп. Направили обиск в манастира и в околностите на манастира. Не намерили нищо за доказателство. Хората от манастира казали, че всичко е станало над манастира и нищо не знаят. Некои арестували и ги освободили, както обикновено става, добре знаеш. На другия ден войската си заминава за Прилеп, жандармерията също. А Петър жив стоял в гроба два дена и две нощи...
Юруков почнаха добре да го лекуват. Двете му рани оздравяха. Юруков немаше да умре от раните. Когато го сложили жив в манастирския гроб, две нощи и два дена е лежал на голо месо. Не са забелезали, че поясът му се е вдигнал нагоре, не е имал сили да се преобърне и както беше лежал само от едната страна, голото му месо загноило, простинали му червата и вследствие на това не можаха да го излекуват. След два месеца умре в гр. Прилеп, в къщата на Алимасковци. Бог да го прости! Така почина войводата Петър Юруков. И когато стана Хуриетът, ние Крушовската чета с Блаже Биринчето отидохме в гр. Прилеп при Алимасковци. В градината на къщата им беше погребан П. Юруков и се поклонихме на гроба му..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Иван Джонев (Ванчу Джоне) [1882-1967] е български революционер от влашки произход, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация. Участник в Илинденското въстание, по-късно е четник в четите на Милан Гюрлуков, Ташко Арсов, Петър Юруков, Георги Ралев, секретар на четата на Блаже Кръстев - Биринчето и крушевски районен войвода.

---