"Моите родители са избягали от Албания, от град Москополе. Али паша изгорил града, според както са ми разправяли моите роднини, а и като четник съм намирал стари овчари, заселени по македонските планини от изгореното Москополе и с. Фериболи. Градът бил голям и всички се изселили по чужди държави, а моите родители в гр. Крушово. (родът на майка ми беше от Рапевци, които говореха на албански език, а родът на баща ми беше от власите грамосли). Аз съм роден в Крушово. Сега съм на около 80-годишна възраст.
Баща ми умря млад и ме остави на двегодишна възраст. След смъртта на баща ми, ме отгледа чичо Васил. Той държеше в с. Цер бакалница...Преди въстанието напуснах Цер и останах в Крушово.
Мало и големо в с. Цер, всички знаят за движението. В селото идваше войводата Йордан Пиперката. Аз се запознах в Цер с местните ръководители Ангеле Зеленко, Йоан П. Георгиев и други дейци.
Неколко месеца преди въстанието (Илинденското въстание от 1903 г.) нелегални станаха Яне, Ташко Куке и др. До въстанието аз бех в десетарската група на Милан Димев от Прилеп. Точно вечерта срещу Илинден - бехме на една сватба - Милан, Алексо от Ивановци, Сотир Пляко, Нуне Каданко, Ванчо Джоне и други. Щом се даде сигналът, всички напуснахме сватбата. Всеки отиде там, където му беше определено. На мен и Георги Димев десетника ни даде по една пушка кременачка и ни определи охрана низ града и по краищата...В дванадесетия ден когато Крушево беше превзет. Милан нашият десетник, каза, че сега нищо друго не остава, кой където може да се укрие докато мине трагедията...
Разцепихме се вече гърци, българи и сърби. Власи и българи, от една страна, а от друга - гъркомани и сърбомани. Почна се терористична борба между едните и другите. Излезнаха гръцки ренегатски чети, тъй също и сърбомански, поддърджани прикрито от турската власт. Гъркоманинът Лакю Кушоара, родом от Брезово, гръцкият комитет го изпрати в гръцка чета. След некой месец се върна в Крушово, поддържан от турците. Ванчо Жогу и други гръкомани. Тук, па ние, Тома Никлев, Глигор, Н.Киров, П. Карев, Коле и Алексо Ивановци, Ванчо Джоне и всички власи запознахме да оганизираме десетарски групи. Една група от по-стари хора - Мито Бабата, Стойле Летник, Цветко от Селце и др. Заедно с българските имаше и влашки групи. Директорът на румънското училище Стерю Юнеску казваше: "да помогнем на българите да се освободят, защото вечно са мъчени от турци и гърци". Всички румънски учители беха идеално привързани към ВМОРО. Домнул Петруско превеждаше писмата от турската власт на български...Носил съм сведения за гъркомани и сърбомани при Петруш Карев. Криел съм се много пъти при Никола Киров и при майката на Ташко поп Христов, (която) живееше до Никола Киров..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Иван Джонев (Ванчу Джоне) [1882-1967] е български революционер от влашки произход, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация. Участник в Илинденското въстание, по-късно е четник в четите на Милан Гюрлуков, Ташко Арсов, Петър Юруков, Георги Ралев, секретар на четата на Блаже Кръстев - Биринчето и крушевски районен войвода.

---