Един очерк на българския учен и руски дипломат Константин Д. Петкович за Черна гора и черногорците, публикуван в Санкт Петербург през 1877 г.
"Занимаая постъ русскаго консула въ Рагузѣ въ продолженiе одиннадцати лѣтъ, я, по роду своей службы, не только находился въ постоянныхъ сношенiяхъ съ черногроскимъ княземъ и его правителсьствомъ, но также по нѣскольку разъ въ годъ посѣщалъ Черногорiю, бесѣдовалъ съ старшинами и съ народомъ и изучалъ край и людей. Во время же разграниченiя Черногорiи отъ Турцiи, въ 1859 г., принимая участiе въ европской международной Комисiи, какъ русскiй комисаръ, я имѣлъ случай объѣездитъ Черногорiю и собратъ при этомъ, на сколько было возможно, достовѣрныя и подробныя свѣдѣнiя о географiи и статистикѣ Черногорскаго княжества въ нынѣшнемъ его состоянiи."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Константин Петкович (1824-1898) е български възрожденски деец, публицист, поет и руски дипломат. Брат на Андрей и Димитър Петкович. Учи в Ришельовския лицей (1847-1852) в Одеса. Завършва славянска филология в Петербургския университет. Постъпва на работa в руското Министерство на външните работи. През 1852 г. проучва славянските ръкописи в Светогорските манастири и се запознава с Натанаил Охридски. Успява да издейства от руското Министерство на просветата 1768 учебници за българските училища. По време на пътуванията си с научна цел из Европа се запознава с В. Ханка, П.Шафарик и други слависти. Временен дописник на "Цариградски вестник" и "Журнал мин. нар. просвещения". Руски консул в Рагуза (Дубровник).
Автор на едно от първите български революционни стихотворения - "Български воин", публикувано от П. Безсонов в "Бълг.песни от сборниците на Ю.И. Венелин, Н.Д.Катранов и други българи" (1855). Превежда и пише редица книги и речници. Автор на "Зограф, българска обител на Свята гора" (1853). Оставя в ръкопис на руски език "Сватбените обичаи на македонските българи", (1850).
За повече информация за Константин Петкович тук

---