Едно от първите български революционни стихотворения е "Блъгарски воин", написано от Константин Д. Петкович от Башино село, Велешко и публикувано през 1855 г. в сборника на руския филолог и славист Пьотр Бессонов - "Болгарские песни из сборников Ю. И. Венелина, Н. Д. Катранова и других болгар".
"..некъ се сабя поизмие,
да заврие кръвь блъгарска!
Вижте: левъ нашъ дигналъ глава,
вижте: какъ се барякъ вие -
за блъгарска нова слава,
слънце свѣти, месецъ крие.
А блъгарски юнакъ стари
текне сабя с рѪка здрава;
нѣма животъ, где удари,
кръвь се лие, пада глава..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Константин Петкович (1824-1898) е български възрожденски деец, публицист, поет и руски дипломат. Брат на Андрей и Димитър Петкович. Учи в Ришельовския лицей (1847-1852) в Одеса. Завършва славянска филология в Петербургския университет. Постъпва на работa в руското Министерство на външните работи. През 1852 г. проучва славянските ръкописи в Светогорските манастири и се запознава с Натанаил Охридски. Успява да издейства от руското Министерство на просветата 1768 учебници за българските училища. По време на пътуванията си с научна цел из Европа се запознава с В. Ханка, П.Шафарик и други слависти. Временен дописник на "Цариградски вестник" и "Журнал мин. нар. просвещения". Руски консул в Рагуза (Дубровник).
Автор на едно от първите български революционни стихотворения - "Български воин", публикувано от П. Безсонов в "Бълг.песни от сборниците на Ю.И. Венелин, Н.Д.Катранов и други българи" (1855). Превежда и пише редица книги и речници. Автор на "Зограф, българска обител на Свята гора" (1853). Оставя в ръкопис на руски език "Сватбените обичаи на македонските българи", (1850).
За повече информация за Константин Петкович тук

---