През 1816 г. Кирил Пейчинович публикува в Буда една от първите книги написани на новобългарски език "Книга сия зовомая Огледало".
"Книга сия зовомая огледало / описася ради потребы и ползованія препростейшим и некнижним язиком Болгарским долния Миссии, многогрешним во Йеромонасях и недостойнейшим Игуменом Крал Марковаго монастиря, иже во Скопие у Маркоа река храма светаго великомученика Димитрия КИРИЛ ТЕТОЕЦ ПЕЙЧИНОВИЧ; и издася на тип иждивением и потщанием благоговейнаго во Свещеницях господина Косте Стошича попа от Призрена града. – В Будине граде писмени Кралевск. университета Пещанскаго, 1816."

Източник: Оригинален източник на книгата Национална Библиотека "Св.Св. Кирил и Методий"

Автор: Кирил Пейчинович е виден български духовник, книжовник и просветител, един от първите автори на литература на новобългарски език. Tой е роден в големото Положко село Теарце (около 1770 г.). Според надгробната му плоча Кирил получава първоначално образование в село Лешок, а по-късно вероятно учи в Дебърския манастир „Свети Йоан“. Бащата на Кирил Пейчин продава имуществото си в Теарце и заедно с брат си и сина си отива в Света гора, където тримата се замонашват, като Пейчин приема името Пимен, брат му - Далмант, а синът му - Кирил. След това Кирил се връща в Тетово, а оттам заминава за Кичевския манастир „Света Богородица Пречиста“, където става йеромонах. От 1801 г. Пейчинович е игумен на Марковия манастир „Свети Димитър“ край Скопие. В Марковия манастир Кирил Пейчинович съставя е едно от основните си произведения „Книга сия зовомая Огледало“, отпечатана в 1816 г. в Будапеща. През 1818 г. Кирил отново пътува до Атон, за да види баща си и чичо си и след това става игумен на унищожения от еничари през 1710 г. манастир „Свети Атанас“ край Положкото село Лешок, в близост до родното му Теарце, където служи до края на живота си. Умира на 12 март 1845 г. За повече информация тук

---