

Дамаскините представляват един вид църковни сборници с поучителни слова и жития, преписки към църковно-богослужебни книги. Появяват се в края на XVI в западните български земи и просъществуват до средата на XIX век. В голямата си част дамаскините са написани на прост, достъпен за обикновените хора език. В случая със Свищовския дамаскин, той е написан на свищовско наречие, което е идентично с голямото крайдунавско наречие. Неговите езикови особености са отразени в изследването на проф. Милетич.
За повече информация за Свищовския дамаскин
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Роденият в град Щип акад. проф. д-р Любомир Георгиев Милетич (1863-1937, София) е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на 19 век и първата половина на 20 век, работил в сферата на езикознанието (и особено диалектологията), етнографията и историята. Сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт. В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида.
За повече информация за автора тук